Действащото законодателство не е пречка за разрешаване на кризата около КТБ, но е налице отказ от страна на БНБ да приложи закона. Около тази позиция се обединиха участниците в проведената днес в БСК среща между членовете на Експертния консултативен съвет по проблемите на Корпоративна търговска банка с омбудсмана Константин Пенчев.

Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал стигна по-далеч и заяви, че си струва да се разследва дали няма престъпно бездействие от Управителния съвет на централната банка.

"Ако управителят на БНБ и УС на БНБ не могат да се справят, една от първите задачи на новия парламент е да смени УС на БНБ. Дотогава има главен прокурор и Съвет за финансова стабилност. Настояваме за спешни действия в тази насока", каза Велев.

Участниците в срещата се обявиха категорично против въвеждането на извънредно законодателство.

Велев коментира, че пряко и косвено потърпевши от създалата се ситуация с КТБ са над 500 000 български граждани. Засегнатите предприятия са десетки хиляди, а засегнатите работници- стотици хиляди, отбеляза той. Около "8% от финансите в банковата система в момента не работят", отчете той.

"Години наред наблюдавахме с учудване колко бързо расте тази банка. Периодично задавахме въпроси и не получавахме отговори. За нас е очевидно, че има умишлено организирана, целенасочена атака с цел разграбване на безценица на активите на банката и заличаване на следите от някои незаконосъобразни действия в предходни периоди", заяви от своя страна председателят на БСК Сашо Дончев.

По отношение на механизмите за разрешаване на проблема "КТБ", участниците в срещата бяха единодушни, че са против използването на публични средства за тази цел. Още повече, че няма гаранции, че след отпускането на държавна помощ за банката тя няма отново да бъде умишлено доведена до фалит.

Държавна интервенция е допустима, но не под формата на безвъзмездно финансиране, а чрез други финансови инструменти, вкл. кредити, придружени от оздравителни мерки, предвидени в Закона за кредитните институции.

Омбудсманът Константин Пенчев припомни, че поставянето на банка под особен надзор не означава единствено затварянето ѝ "под ключ" за 6 месеца, използването на широк набор от механизми за оздравяване. Т.е. прилагането на мярката „особен надзор“ се прави с цел оздравяване, а не с цел ликвидиране на потърпевшата кредитна институция.