Защо успешният пример на програмата Еразъм да не бъде пренесен в опитите да се реши проблема с младежката безработица в Европа? Върху този въпрос разсъждава френският журналист от Les Echos Едуард Тетрьо, чийто анализ е публикуван в превод на английски в сайта presseurope.eu.

В Европа има 14 млн. души, които са на възраст между 15 и 29 години, нямат работа, нямат образование, нямат професионална подготовка. С увеличаването на армията от безработни младежи растат и разходите за тях, а икономистите вече пресметнаха пропуснатите ползи за икономиката, които възлизат на € 153 млрд. годишно от данъци, които тези хора биха платили, ако имаха работа. Парадоксалното е, че тази сума е по-голяма от целия бюджет на Европейския съюз, който е в порядъка на около € 142 млрд. 

В бюджета на Европа се преразпределят милиарди за сектори като земеделие или уеднаквяване на стандартите в страните членки. Така например през последните години са налети € 420 млрд. в земеделие, а пред последните шест години чрез кохезионните фондове са насочени € 350 млрд. към страните-членки на общността. В бюджета са предвидени дори € 58 млрд. за Европа като глобален политически играч, въпреки че съюзът практически отсъства като важна страна с позиция при решаването на конфликти, като този в Либия, Сирия или проблемът между Израел и Палестина. Административните разходи пък са € 56 млрд. годишно.

Според френския журналист, Европа трябва да спре тази политика на субсидиране и тотално да реформира политиките си, за да не повтаря стари грешки и да си помогне сама в решаването на надвисналите сериозни проблеми. Бъдещето, според Едуард Тетрьо е именно в тези 14 млн. млади, необразовани безработни.

Преследвайки собствените си интереси и бюрокрация в момента, държавите са на път да доведат до спиране на програма Еразъм, която е единствената, реална, конкретна, успешна програма на Европейския съюз, развита през последните години.

От прокарването й през 1987 година до сега Еразъм е позволила на три милиона европейски студенти да учат в държава от Европейския съюз, подпомогнати скромно с грант от € 250 на месец за студент. Това спомогна чувствително за издигането на европейския дух и идея и даде на младите хора усещането за това какво е европейският проект. Нещо силно контрастно с онова, на което сме свидетели днес с протекционистичните политики на отделните държави, които се затварят в собствените си граници, което води до липса на проекти за младото поколение и участие в спасителни операции с изливането на финансов ресурс, които имат само кратковременен ефект.

От началото си до днес Еразъм е коствала € 4.1 млрд. , което е много по-малко, отколкото са коствали грешките при прилагане на бюджета за 2011 година. Тогава те са коствали € 4.9 млрд., посочва журналистът. Според него сега е време не да погребем Еразъм, а да пренесем светлия му пример за разрешаване на проблема с безработицата при младите европейци. Една подобна програма в сферата на заетостта би могла да субсидира до нивото но социалните осигуровки по един милион души годишно. Това биха били заети в частния сектор, където говорим за реални работни места с принос към пазарната икономика.

Програмата може да бъде конструирана така, че всяка година един милион млади европейци да получават възможност първо да работят, а на следващо място и да работят в друга страна от Европейския съюз. Това означава пътуване, добиване на трудови навици, запознаване с нова култура и усъвършенстване на чужд език. Протекционизмът по отношение на работните места в отделните държави и национализмът трябва да бъдат загърбени, защото при средна годишна заплата от € 20 хил. на един млад работник, нает по тази програма ще плаща по 40% данъчна ставка, което са приходи в бюджета на дадената страна.

Според Едуард Тетрьо, за да стартира програмата ще бъдат достатъчни 6% от бюджета на Европейския съюз или малко над € 8 млрд. годишно. Един Еразъм за безработните младежи би дал надежда на младите европейци, би създал динамика на растеж за всеки в Европа и би заздравил европейския дух на обединението. Не на последно място той би дал повече легитимност на институциите в Европейския съюз, които вече изглеждат много откъснати от реалността, такава каквато е тя за бизнеса и за обикновения човек.