Липсата на ключови компетенции у работната ръка ще бъде една от основните пречки за икономическия растеж в следващите години. В Евопа има недостиг на хора с така наречените STEM-умения (Science,  Technology,  Engineering &  Mathematics) в науката, технологиите, инженеринговите дейности и математиката.

Изводът е от анализ на конфедерацията на европейския бизнес BusinessEurope. В него се обръща внимание на това, че броят на постъпилите във ВУЗ в ЕС през последното десетилетие расте (от 630 400 през 1999 г. до 916 100 през 2008 г.), но успоредно с тази положителна тенденция, намалява делът на завършилите STEM-специалности (от 24.8% през 1999 г. до 22.7% през 2005 г.).

Една от причините за сравнителната непривлекателност на STEM-специалностите е схващането им като прекалено тясно специализирани, а това противоречи на преобладаващото желание образованието да отваря колкото е възможно повече врати и възможности за реализация.

Именно тук е ролята на бизнеса, който трябва да разбие този мит и да докаже, че изучаването на STEM-предмети в училище всъщност разширява възможностите за кариерно развитие.

Демографските промени в Европа също ще имат голямо въздействие върху няколко STEM-професии, се казва в анализа. Като пример се посочва Великобритания, където около 70% от настоящите висококвалифицирани работници в ядрената индустрия се очаква да се пенсионират до 2025 г. Заедно с това, очаква се и значителен брой академични преподаватели по физика също да се пенсионират в близките години.

Не на последно място, Европа не привлича достатъчно висококвалифицирани работници от други части на света. Трудовият пазар на Стария континент остава все още недостатъчно привлекателен за тях. Според изследвания на Европейската комисия „мозъците” предпочитат други дестинации, като САЩ, Канада и Австралия.

Европейският център за развитие на професионалното образование и обучение Cedefop прогнозира, че за периода 2010-2020 г. търсенето на техници и приложни специалисти ще нарасне с 20%. Именно за тези професионални категории ще има най-висок процент заетост.

Авторите на анализа, обаче, подчертават, че услугите също се нуждаят от съответните умения и примери за това са IT-секторът и финансовите услуги.

Така например, IT-секторът в ЕС генерира повече от 50% от ръста на производителността и очакванията са през 2015 г. недостигът на квалифициран персонал за този бранш да достигне между 380 и 700 хил. работни места в страните от ЕС. И към настоящия момент в Италия има недостиг на 10 000 специалисти по IT, в Полша – 18 000, в Испания – 42 000, а в Германия – 88 000.

По отношение на така нареченото „глобално циркулиране на мозъци” авторите на анализа посочват, че не трябва да се надценява привлекателността на Европа за квалифицирани имигранти. В потвърждение на това е фактът, че само 3% от учените в ЕС са граждани на трети страни. За сравнение, в САЩ този процент е 16.

Проучване на Deutsche Bank сред индийски студенти по информационни технологии, което сравнява предпочитанията за работа в САЩ, Канада, Великобритания, Германия и Австралия, показва, че Великобритания е поставена на трето място, а Германия – на пето.

Вместо да се страхува от изтичане на мозъци, Европа трябва да се съсредоточи върху това да се превърне в по-атрактивно място за работа, за да бъде част от глобалното циркулиране на мозъци. Настоящите ограничения на европейския трудов пазар за граждани на трети страни пречат на привлекателността на ЕС за ключови таланти, учени и изследователи.

Стъпка в правилната посока за приемане на квалифицирани имигранти е Директивата за „Синята карта”, въпреки че условията за допускане до трудовия пазар на ЕС са твърде строги.