ЕК надали ще си позволи да каже в прав текст „всички сте маскари”. Но именно това е посланието, което прозира от тринадесетият доклад в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). Има и друго: докато гражданите не възвърнат себеуважението си, политическата върхушка ще продължи да си разменя „червени картони” на техен гръб.

Българските политици имат навика да принизяват дискусията по сложни проблеми до ниво, с което се чувстват комфортно – т.е. битови нападки и взаимно сочене с пръст. По някакъв труден за осмисляне начин и бившите, и сегашните управляващи се опитват да извлекат политически дивиденти от поредния срамен за България документ. От ГЕРБ обясняват, че 18-месечната пауза между текущата порция срам и предходната била стъпка в посока преустановяването на наблюдението, а хора от БСП се надяват текущият доклад да е последният. С оглед на факта, че и двете партии се изредиха във властта през периода на действие на МСП (от 2007 г. насам) и лично им бяха връчени по няколко доклада, подобни заявки са не само смущаващи, но и обидни за техните избиратели.

Спорът кой от последните два доклада е по-критичен е безпредметен. И двата документа са толкова унизителни, че оставят усещането, че единствената причина, поради която някога ЕК би спряла наблюдението, е осъзнаването на факта, че си има работа с невменяеми. За да не бъдем голословни, ще припомним някои от основните забележки в двата доклада по шестте индикативни показателя.

За каква демокрация, европейска интеграция, инвестиции и бизнес среда си говорим, след като от седем години управляващите не могат да проявят грам политическа воля да надраснат собствения си социално-икономически пубертет? Не е случайно, че както проблемите с корупцията по високите етажи на властта и на местно ниво, така и анахроничната ни съдебна система висят като воденичен камък на врата на страната ни и я дърпат надолу в класациите за икономическа свобода и качество на бизнес средата. 

 

И все пак има радващи новини за гражданите. Непрестанното сочене с пръст и ожесточените взаимни атаки показват, че политическата класа ни е силно изнервена в условията дори на умерен граждански и медиен натиск. Съзнателно или не, докладът на ЕК подчертава значимостта на този феномен. В последния доклад на МСП „гражданското общество” се споменава в пет конкретни направления:

  • Повишаване на значимостта на Гражданския съвет към ВСС;

  • Задълбочено обсъждане на промените в Изборния кодекс с граждански организации;

  • Въвличане на гражданското общество в дейностите по подготовка на реформите в съдебната система;

  • Анализ на проблемите като използването на експертизи в съда, недостатъчната защита на свидетелите и проблемите с доказателствата съвместно с граждански организации;

  • Актуализиране на Стратегията за борба с корупцията с активното участие на гражданското общество.

Това показва надеждите, които Европа залага на посъживилото се гражданско общество в страната. Остава надеждата, че българинът най-накрая ще си спомни къде е дянал достойнството си и не само ще се разходи до урните при първия удобен случай, но и най-после ще изостави мантрата за „по-малкото зло”. Както поредният доклад показа – такова няма. /Явор Алексиев, Институт за пазарна икономика/