Изминалата седмица бе кратка за България, но пък всичко интересно, което се случи стана, когато и ние работихме. Или може да се каже, че нищо не сме пропуснали.

По време на нашите почивни дни еврото се движеше към долара при ниво 1.33, а движенията настанаха в четвъртък следобед и в петък следобед.

В четвъртък се състоя заседанието на ЕЦБ, като банката не изненада никого с решението си. Тя намали основната лихва с 25 базисни пункта до 1%. Също така ЕЦБ намали и някои други лихви, като т.нар. маргинална лихва, по която търговските банки заемат средства от ЕЦБ. Тази лихва падна с 50 базисни пункта от 2.25 до 1.75 и лихвата, по която банките могат да влагат овърнайт средствата в ЕЦБ също бе понижена. Във всичко това няма нищо неочаквано, по-важното бе това, че Европейската централна банка обяви план за изкупуване на обезпечени облигации на стойност 60 млрд. евро. Сумата не е голяма на фона на това, което стана в САЩ. Интересното е, че това е прецедент. Първата стъпка. От друга страна пазарите оцениха положително това, че ЕЦБ реално не печата пари. Не налива толкова средства колкото Федералния резерв.

Не трябва да забравяме, че основната функция на ЕЦБ е да държи инфлацията под контрол. Тази стъпка не оказва никакъв инфлационен натиск. Банката по-скоро иска под някаква форма да съживи малко пазарите на ипотечни облигации, но това е първа стъпка. Ще видим от тук нататък какво ще става. Но поведението на ЕЦБ бе оценено положително от пазарите.

Но не четвъртък бе денят на голямото поскъпване на еврото. Търговията тогава достигна до 1.3470, след това в ранната петъчна сутрин отново котировките се върнаха под 1.34. Нещата, които повлияха върху валутните пазари бяха данните за безработицата в САЩ. От една страна трайно безработните в Америка достигнаха нов рекорд от 6.35 млн. души. Това е сериозна цифра и сериозна тенденция на задържане на високото ниво на безработни. От друга страна седмичните молби за помощи при безработица бяха по-малко от предишната седмица с 34 000 до 601 000. Това бе някакъв позитивен знак, че може би се забелязва край на тази тенденция на увеличаване на нивото на безработица. И според мен, това бе нещото, което повлия на пазарите. Това внесе известно успокоение на пазарите, че може би се вижда края на кризата. Появи се нов апетит за риск. И всичко това повлия негативно на долара. Тук пак се връщам към това, че положителните новини са в подкрепа на еврото, а негативните са за долара.

Искам да се върна на цифрата за базработните. От една страна тя е стряскаща, но ако погледнем само данните за последната седмица и молбите за помощи при безработица, те намаляват. Което е важното в случая. Разбира се, че ще проследим от тук насетне какво ще стане.

Сега пазарите се поуспокоиха. Сегашните нива не са дори горната граница от годината за поскъпването на еврото. Но все пак се доближаваме до едни важни нива от 1.3740 и ако пазарът стигне дотам и има пробив на нивото, според мен можем да очакваме равнища от 1.44-1.45.

Това в краткосрочен план. Аз продължавам да защитавам тезата, че в дългосрочен план в един момент пазарите ще се обърнат и анализаторите ще погледнат за времето след кризата. И тогава, ако продължат да излизат малко по-добри данни за щатската икономика това ще бъде един индикатор, че САЩ са на път първи да излязат от кризата, което в дългосрочен план ще бъде положително за долара.

Движението на стоковите и на капиталовите пазари, което също бе силно в края на месеца бе вследствие на нещата, за които вече споменах. Появи се някакъв нов апетит за риск. Дали сме стигнали данъто, което вече непрекъснато се пита – не бих могъл да кажа. Все пак сме свидетели на една от най-сериозните икономически кризи през последните десетилетия. Как ще се развият нещата е рано да се каже. Рано е за някакъв оптимизъм, за който да поставим хоризонт и да кажем – ето след 6 месеца кризата ще свърши. Другото важно е, че дори кризата да свърши нивото на потребление, поведението на производители, на търговци, през първите години след кризата ще бъде доста по-различно, доста по-консервативно от времената преди нея.