Ако френският президент Франсоа Оланд смята, че може да успокои пазарите на облигации със строги икономии вместо с истински реформи, той дълбоко греши, пише Амброуз Еванс-Причард в The Telegraph.
Трагично-сбърканият бюджет за следващата фискална година не само не може да спре, но и ще задълбочи, продължаващия вече 30 години упадък на втората икономика в еврозоната.
Той не предлага мерки за намаляване на дела на държавата в икономиката, който в момента е близо 55%, толкова, колкото и в скандинавските страни, но без конкурентоспособността и гъвкавостта на трудовия пазар на Севера.
Оланд не показва, как ще спре свиването на френския дял в експорта на еврозоната, което продължава вече цяло десетилетие. В новия бюджет няма и мерки за подобряване на бюджетния баланс на страната, който от излишък от 2.5% от БВП през 1999 г, достигна до дефицит от 2.4% от БВП.
В бюджета няма и достатъчно мерки за намаление на публичния дълг, който вече е над 90% от брутния вътрешен продукт на Франция.
Вместо това Оланд предлага най-тежките съкращения на публични разходи от 40 години насам, в най-неподходящия момент и по-най лошия възможен начин. И очаква пазарите да го аплодират?
Неговият бюджет е про-цикличен, като единствената му цел е да се отговори на изискването на ЕС за дефицит под 3% от БВП, в което няма никаква икономическа логика, и което е създадено само, за да добави още малко бюрократичната спретнатост. Какъв ще е резултатът от съкращенията на публичните разходи е лесно да се прогнозира – загуба на стотици хиляди работни места.
С този бюджет Франция се присъединява към Италия, Испания, Португалия, Гърция, Ирландия и някои страни от Източна Европа, които също решиха да подчинят фискалната си политика на измислените изисквания на ЕС, и с това задълбочиха неимоверно икономическите си проблеми.
Оланд има своите мотиви. Той научи урока си като икономически съветник на Франсоа Митеран, че не може да се отклонява твърде далеч от курса на Германия, ако споделя една валута с нея.
Според проф. Жак Сапир, директор на Висшето училище за социални науки в Париж, вероятният изход от тази бюджетна политика е спирала на икономически спад и растяща безработица в края на следващата година.
Сапир се опасява, че инвеститорите на дълговите пазари не след дълго ще се нахвърлят върху Франция с "пълна ярост" и тогава събитията ще се изплъзнат изцяло извън политическия контрол.
Такъв бюджет е опасен в момент, когато индексът на производствената активност в страната е 42.6, най-ниският от април 2009 г. насам, а по данни на Henderson Global Investors, ключовият индикатор на паричното предлагане М1 намалява през последните 6 месеца по-бързо, отколкото в Испания. Анализаторите прогнозират, че френската икономика ще рухне още тази зима.
Основен момент в новия френски бюджет е повишаването на данъците. За богатите французи, максималната данъчна ставка върху доходите ще достигне 75%. Средно Оланд планира държавата да прибира рекордните 46.3% от доходите на френските данъкоплатци.
Според професор Алберто Алесина от Харвард, "натрупаните доказателства, от повече от 40 години в рамките на ОИСР, говорят високо и ясно: намаляването на разходите води до по-малък спад на икономиката от увеличаването на данъците"
Франция потъва вече едно десетилетие, губейки за периода 20 на сто от конкурентоспособността си спрямо Германия. Френската индустрия закрива 60 000 работни места годишно през това десетилетие. Делът на производството в икономиката се е свил до едва 12%.
Шефът на Renault Карлос Гон предупреди през миналата седмица, че най-голямата автомобилна компания във Франция "ще престане да съществува" в сегашната си форма, освен ако не се предприеме радикална промяна на работния климат в страната.
Цялата икономическа структура на Франция е анахронизъм в един китайски свят и немски валутен съюз.
Оланд се опира на аргумента, че драстичните съкращения на разходите и повишаването на приходите са единственият начин да се ограничи дълга под 90 на сто от БВП.
Но ние вече знаем, че в Гърция, Ирландия, Португалия и Испания, фискалната шокова терапия не постигна много за свиването на дефицитите и дълговете. Нещо повече, тъй като този подход води до спад на номиналния БВП и свиване на данъчната основа, той води и до влошаване на дълговите съотношения.
А ролята на Франция в ЕС е много важна, тя трябва да балансира влиянието на Германия, в противен случай съюзът е обречен.