Георги Ганев подкрепя основната идея в пакта за финансова стабилност, предложен от вицепремиера Симеон Дянков.

Според икономиста и програмен директор на Центъра за либерални стратегии, е добре, че със заложените мерки бъдещите поколения няма да бъдат натоварени със значително дългово бреме.

На първо място, няма да се трупат големи дефицити и няма да се формира публичен дълг. От друга страна той препоръчва да се опишат механизмите за действие при ситуации, в които се налага промяна на параметрите.

Ганев е убеден, че маастрихтският критерий за ненадминаването на 3-процентен дефицит трябва да бъде спазван.

Това ще гарантира, че една страна няма да може чрез инфлацията си да изсмуква жизнения стандарт на останалите.

Когато всички страни са в обща парична зона и една от тях има по-бърза инфлация от другите, всъщност се получава имплицитно прехвърляне на жизнения стандарт от тези, които имат по-ниска инфлация към тези, които имат по-висока, е тезата му.

Ганев даде пример с Аржентина, където валутният борд се разпадна, защото провинциите се надпреварваха коя ще направи по-голям дефицит, тъй като ще получи повече финансова помощ.

„Проблемът на пакта за стабилност и растеж е, че той не беше спазван през това десетилетие, в което съществуваше еврото до кризата и не беше спазван с много сериозната роля на най-големите икономики в еврозоната – Германия и Франция фактически торпилилираха пакта за стабилност и растеж, изменяйки правилата за изчисляване на дефицитите. И това отвори вратата за всякакви „калпазани“ от сорта на нашите южни съседи да се възползват до безкрай от тази отворена вратичка, което доведе и до сегашните проблеми на разтърсено доверие в тази парична зона“, обясни икономистът.

Оттам според него, идва и новият пакт за конкурентоспособност на Германия и Франция. „Тая Европа, дето иска да кара с високите данъци – да си кара с високите данъци, колкото иска. Нашата Европа – тая с ниските данъци, кара на по-висока скорост в момента и това го прави от 10 години насам. Ние сме бързата скорост, не са онези там, макар че сме много по-бедни, ги настигаме. Но ние караме на бързата скорост, ние сме на пета, те не могат да превключат от втора на трета“, заяви той.

Икономическият експерт допуска унифициране на данъчните ставки в страните, само ако Европа стане федерална държава. От друга страна обаче отбеляза, че има достатъчно държави в Европа, които ще са против – Ирландия, Великобритания и др., „които ще умрат, но няма да се съгласят на унифициране на данъчните ставки“./БГНЕС/