Разделянето на Сирия е все по-вероятно на фона на увеличаването на броя на териториите, контролирани от различни враждуващи групировки, които на свой ред са подкрепяни от чуждестранни сили с противоречащи си интереси.

Засилването на намесата на Русия, Турция, Саудитска Арабия и Иран задълбочва раздробяването на Сирия до такава степен, че в страната се формират четири зони на влияние.

В близките месеци всеки от покровителите на тези „мини-държави“ ще се стреми да укрепи своите позиции на предстоящите преговори. Някои от тях, преди всичко Москва, искат да стабилизират някои участъци от фронта. Но в крайна сметка отсъствието на споразумение между воюващите и техните спонсори може да доведе до раздробяване на страната, както се случи с Ливан след продължилата 15 години гражданска война.

Правителствена, проруска и проиранска зона. Тя се простира от столицата и нейната периферия през градовете Хомс и Хама до средиземноморското крайбрежие /опора на режима и концентриране на интересите на Русия/. Освен това, включва анклавите Алепо /част от него все още се намира под контрола на правителството/ и Дераа на юг, а също така друзкият район Сувейда. През пролетта, когато властите изпитваха остър дефицит от хора за борба с опозицията, иранските съюзници убедиха Башар Асад да запази само тази „полезна Сирия“, за да не губи напразно хора в сектори като Идлиб на северозапад, които е невъзможно да бъдат защитени. „Полезна Сирия“ представлява около 20% от територията на страната, но там живее половината от нейното население. Тук срещу бунтовниците се сражава сирийската армия, въоръжени отряди, проирански подразделения, като “Хизбула“, иракските шиити, афганистанци и др., а сега и руските части. До намесата на Москва правителството не беше убедено, че ще може да съхрани контрола над Алепо, Дераа и Дейр ес Зор. Сега разположението на силите се е променило. По границите на тези райони бомбардировките, включително и с бомби варели, са насочени към това да се изтласка мирното население и да се унищожи инфраструктурата, така че опозицията да не може да се възползва от нея. Ако се вярва на източник от обкръжението на Башар Асад, новата правителствена стратегия предвижда създаването на местни армии.

Турско-саудитската зона е разположена в северозападна Сирия край границите с Турция и включва провинция Идлиб и част от Алепо. Именно тук през пролетта режимът претърпя сериозен неуспех, който не на шега разтревожи Русия и Иран. Настъплението на бунтовниците се подкрепяше от саудитите, турците и катарците, които забравиха миналите разногласия, за да обединят под знамената на „Армията на завоеванието“ салафитите от „Ахар аш-шам“, ислямистите от „Джабхат ан-Нусра“ и др. Всички те получиха финансова и логистична помощ. В момента те са главната мишена на руските въздушни удари, които се опитват да създадат „отбранителна линия“ в правителствената зона от Латакия до Хама. От обкръжението на Асад заявяват, че за да се постигне това на първо място трябва да бъдат поставени под контрол градовете Джиср ал Шугур и Марат ам Нуман. Имайки предвид това, едва ли трябва да се учудваме, че в четвъртък тези градове се превърнаха в мишена на руската авиация.

Турция иска да създаде „зона за сигурност“ от сирийската страна на границата, изпращайки там верни бойци, но САЩ са против, защото смятат подкрепяните от турците групировки за прекалено радикални. Освен създаването на зона на влияние Анкара иска да установи в Дамаск изгоден на нейните интереси режим.

Саудитите от своя страна обещаха да увеличат помощта си за „Армията на завоеванието“ в отговор на руските удари. Това говори за риска от дистанционна война между Русия от една страна и турско-саудитския сунитски съюз от друга.

Кюрдските кантони на север се простират на територията покрай турската граница. Те са си извоювали частична автономия и поддържат връзка със сирийското разузнаване. Кюрдите са единствената сухопътна сила, на която Западът може да разчита. Това сътрудничество позволи през миналата година да се спре настъплението на Ислямска държава срещу Кобане и да се възвърне град Тел Абиед през тази пролет. Запазващите се връзки с Дамаск обаче предизвикват враждебността на живеещите в региона араби. Кюрдите, между впрочем, разказват за етнически „мини-чистки“ в районите със смесено население. Според тях това може да бъде прелюдия към пълномащабна операция, която може да последва след свалянето на властта в Дамаск. Макар сирийските кюрди да са местен клон на Кюрдската работническа партия ПКК, която според Вашингтон е терористична организация, те получават логистична подкрепа от САЩ.

„Макар кюрдите да се съгласиха да не нападат позициите западно от река Ефрат, където американците и турците прекараха за тях „червена линия“, те се доказаха като военна и политическа сила, за която ще се намери място в бъдещото споразумение“, отбелязва бившият френски посланик в Турция и Сирия Марк Перини.

Ислямска държава държи зоната на север и изток. Тя включва сирийската пустиня, която тръгва източно от Алепо през Рака и Дейр ес Зор до иракската граница. Джихадистите се стремят да си пробият път до Дамаск след като превзеха Палмира, която в скоро време може да се превърне в цел на съвместното настъпление на Русия, Сирия и Иран. Ислямистката организация се оплете в борбата за лидерство на бунта. С това се обясняват нейните нападения срещу другите ислямисти като „Джабхат ан-Нусра“ в района на Алепо. За разлика от Ирак, където отстъпва, Ислямска държава продължава да разширява своите позиции в Сирия. Тук тя контролира по-голямата част от петролните кладенци, добивът от който се продава на черния пазар. Получените средства са изключително важни за купуването на привърженици и контрола върху населението. Освен това, край бреговете на Ефрат Ислямска държава разполага с все още процъфтяващ земеделски комплекс. От тези козове са лишени всички останали групи, които зависят от спонсорите си.

Нещата малко или много са ясни с интересите на регионалните играчи. Русия иска да укрепи позициите на режима или дори да ги разшири преди началото на преговорите. Като цяло, тя би могла да приложи в Сирия модела на Абхазия - проруския анклав на територията на Грузия. Иран на свой ред иска да запази териториалната връзка между Багдад, Дамаск, алевитските територии и Ливан. Тази шиитска ос трябва да даде отпор на влиянието на просаудитските уахабити в тези страни. Що се отнася до Саудитска Арабия на крал Салман, тя като никой друг желае да утвърди в Дамаск сунитско управление, за да отслаби иранските позиции в Сирия и Ирак.

„Както и гражданската война в Ливан, сирийската трагедия ще приключи с договор между регионалните сили за етническо и религиозно разделение на страната“, предполага арабски дипломат.

Първата от пречките пред мира е желанието на Асад да остане на власт. Всички в крайна сметка се съгласиха, че той ще е част от преходния процес. Но няма никакви гаранции, че след това руските и ирански съюзници няма да го изоставят. Втората пречка е упоритостта на Ислямска държава, която активно се възползва от настъпилия хаос. „Ние имаме работа с дълъг конфликт, който може да продължи цяло поколение“, смята външният министър на ОАЕ Ануар Гаргаш. Третата пречка е стремежът на кюрдите към широка независимост.

В тези условия началото на обявените от Москва преговори в рамките на контактната група с участието на Русия, САЩ, Иран, Турция, Саудитска Арабия и Египет изглежда най-малкото труден процес. Не е изключено, че разделянето на Сирия вече е започнало... /БГНЕС/Жорж Малбрюно, Le Figaro/.