Няколко компании за производство на стомана и цимент са спечелили милиарди евро от въвеждането на европейския пазар за търговия с квоти за въглеродни емисии, показва нов експертен доклад, цитиран от вестник Guardian.

Щедрото раздаване на квоти за емисии е оставило в ръцете на 10 енергийно интензивни компании в Европа 240 милиона квоти, с настояща пазарна стойност около 4 млрд. евро. А раздадените на целия енергийно интензивен сектор в ЕС права за замърсяване към 2012 г. ще възлязат на 7 – 12 млрд. евро, по оценки на Европейската комисия.

Тези квоти за емисии могат или да се продадат директно на пазара, или да се запазят за бъдеща употреба, така или иначе със солидна печалба – обяснява мозъчният тръст за въглеродна търговия Sandbag.

Ситуацията е повече от иронична: все повече предприятия в Европа виждат бъдещето си в икономика с много висока ефективност и минимално замърсяване. Но шепа крупни фирми, въпреки че извличат финансови от раздаваните им безплатни квоти за замърсяване, се опитват да спрат това с активно лобиране, твърдят експертите от Sandbag.

Сред въпросните компании – „тлъсти котки” първа е небезизвестната на българите ArcelorMittal, която в момента разполага с излишни квоти за емисии, които може да пусне за продажба, на стойност 1.7 млрд. евро. Втора е циментовата група Lafarge.

Третите от списъка Tata Steel имат запас от ненужни за дейността квоти за емисии на стойност 393 млн. евро., но миналата година съкрати 1500 работни места в два завода на Острова, обвинявайки регулациите за емисиите, които ги плашели.

Европейската схема за търговия с въглеродни емисии ETS се основава на простата схема, че на иднустриалните компании се раздават „права за замърсяване” и които компании успеят да съкратят по някакъв начин емисиите си, могат да продадат на пазара останалите си права. Така се твърди, че пазарът ще създаде стимули за по-ниска въглеродна интензивност в производството.

На практика съчетание от първоначално предложени повече от необходимото права за емисии и обективен спад на производството заради кризата остави много квоти за емисии в ръцете на металургични, химически и хартиени предприятия. Индустрията активно лобира срещу всички политически предложения за затягане на стандартите в схемата ETS.

Независима оценка на Bloomberg сочи, че индустрията разполага с квоти за емисии, които ще покрият въглеродните й емисии за следващите 12 години. В момента никой в индустрията не продава излишните си квоти, тъй като не иска да му се налага да купува поскъпващите квоти поне до 2023 г.

Много от участниците на пазара, включително и мозъчният тръст Sandbag, предлагат излишните квоти за емисии да се изтеглят от пазара, защото противното убива пазарните инициативи за нисковъглеродни технологии.

Засега „дебелите котки” предпочитат да изкупуват евтините въглеродни квоти на международния пазар, основно от Индия и Китай: международните квоти имат действие и в рамките на ETS и позволяват да не се харчат по-скъпите европейски квоти.

На практика, въпреки шумно прокламираното опасение, че европейските правила ще изгонят бизнеса извън Съюза, в момента европейските едри индустриалци изкупуват международните права за емисии от чуждите си конкуренти.