В мътните води на политическата нестабилност преди предсрочните избори в България битката между старите мастодонти в енергетиката и новите инвеститори в сектора се изостри. Едните използват цялата мощ на държавната машина, помагайки си с огромни дози популизъм, докато другите разчитат на икономически аргументи. Вторите са по-трудно смилаеми за средностатистическия българин, който влезе в световните новинарски емисии като протестиращ срещу "монополите" и "високите цени на тока у нас".
Вчера директорите на държавните предприятия Български енергиен холдинг, Национална електрическа компания и Електроенергиен системен оператор притиснаха с обща декларация министъра на икономиката и енергетиката в оставка Делян Добрев и го накараха да ограничи работата на ВЕИ - централите. Посочените от тях причини могат да се резюмират така: ВЕИ-тата произвеждат скъп ток, който идва в повече на фона на слабото потребление на електроенергия у нас и с това заплашват стабилността на системата.
Законът позволява да се налагат ограничения върху работата на енергийните централи, но също така законът брани ВЕИ - производителите, защото само благодарение на тях моделът в енергетиката може да се разчупи, монополите да се разбият, а потребителите най-накрая да станат истински важни. Толкова важни, че в опит да им угодят и да ги спечелят за клиенти, компаниите да започнат да се надпреварват да им предлагат по-евтин ток. Което, доколкото разбрах, бе и една от целите на протестиращите по улицата през последния месец.
Въглищните електроцентрали, АЕЦ "Козлодуй" и обръча от ВЕЦ-ове, са стратегически важни за България, защото обезпечават енергийната сигурност на страната. Те обаче имат ограничен срок на живот, който изтича и рано или късно ще се наложи да им бъдат намерени заместници. Това, впрочем, бе и аргументът, с който се роди проектът АЕЦ "Белене".
Докато животът на старите централи изтича, в света вече са измислени нови технологии, които разчитат на безплатни ресурси, каквито са слънцето и вятърът, които търсят възможност да не мърсят природата и които дават възможност електроенергията да се произвежда децентрализирано. Тоест, едно домакинство да може да покрие голяма част от енергийните си нужди като инсталира съответните уреди на покрива на жилището си.
Както всяка иновация, обаче, и тази идва със своята цена. Не може да се сравнява инвестицията, направена преди 50 години с народни пари и тази, направена днес с частни средства и банкови заеми. Ето защо определения като "скъп" и "евтин" ток са крайно некоректни, когато се сравнява продукта на централите от комунистическо време и централите от по-ново време.
Подкрепата за новите технологии, не само в енергетиката, се оказва с приемането на закони, които дават сигурност на инвеститорите, че проектите им ще успеят да се изплатят. В сектора на ВЕИ тази сигурност се дава с обещанието, че на производителите ще им бъде изкупен всеки киловатчас електроенергия, при това на преференциални цени.
Това бе стимулът за редица предприемачи по цял свят да се заемат с изграждането на слънчеви и вятърни паркове. Относително по-високата норма на възвръщаемост, която се получаваше в България доведе и до бум на ВЕИ централите у нас, особено през миналата година. Макар той да бе убит с таксата "присъединяване", която бе въведена през миналото лято, секторът явно успя да стане достатъчно голям, за да застраши статуквото на монополите в енергетиката на страната.
Онова, с което ВЕИ стана страшен, обаче, не е с количеството произведен ток, който пазарът да не може да поеме. Заплахата е, че новият, пазарен модел на ВЕИ-тата изисква от енергетиката ни да се реформира, да стане по-гъвкава и пазарно ориентирана, а не тромава и държавно контролирана, облагодетелстваща определени икономически кръгове.
Вчера шефовете на БЕХ, НЕК и ЕСО поискаха от енергийния министър в оставка да накара ВЕИ-тата да започнат да произвеждат по-малко ток, за да могат да се включат заспалите блокове на въглищните ТЕЦ-ове. Причината е, че в момента в страната се потребява много по-малко ток, отколкото централите могат да произведат. Имаме излишък от мощности, които стоят без работа. Едновременно с това в съседните ни страни, например в Турция, търсене на ток има, но България трудно може да изнесе на там, заради недомислица с таксите за износ, които правят тока ни непродаваемо скъп в чужбина.
За всяка централа, която има капацитет да произвежда ток, спирането е загуба на пари. ТЕЦ-овете трупат пропуснати ползи, макар че се компенсират от студения резерв, който им се заплаща, за да са винаги в готовност. ВЕИ-тата трупат не само пропуснати ползи, но и заплаха от фалит. Като нови, частни централи, повечето от тях са изградени с ползването и на банкови заеми, по проект, който очаква определени приходи в края на месеца.
Факт е, че вятърните и слънчевите паркове са най-маневрените енергийни централи, които могат лесно да бъдат включвани и изключвани от системата. За сравнение, при ТЕЦ-овете всяко изключване отнема часове и даже дни подготовка. АЕЦ се изключва само при авария.
Ако всички централи заработят на висока мощност, а за произведения ток няма потребление, тогава действително се получава заплаха за стабилността на електроенергийната система. Ето защо Електроенергийният системен оператор работи като диригент, на когото всички централи имат основание да се сърдят, защото накърнява икономическите им интереси. ЕСО наблюдава работата им във всяка една минута от денонощието и има властта да нарежда спиране или намаляне на оборотите.
Пред DarikFinance.bg Мариана Янева от Българската ветроенергийна асоциация заяви, че диригентската палка на ЕСО често ограничава вятърните паркове у нас. На годишна база те са работили средно с 20% до 30% по-малко от капацитета си, тъй като са получавали обаждания от ЕСО да намалят оборотите. Имайки предвид, че годишно вятърните централи произвеждат около 2% - 3% от енергийния микс, е трудно да се разбере каква точно е заплахата, която те отправят, особено в относително безветрения месец март.
При фотоволтаиците историята е подобна, имайки предвид, че все още сме в зимния период, който не е активен за тях. От Българската фотоволтаична асоциация пресмятат, че делът на произведената енергия от слънчеви паркове в страната е около 5% от дневното потребление в момента. В най-пиковия час, 14:00 ч., делът на произведения слънчев ток е достигал до 18.5% от потреблението.
В този сезон в сектора на възобновяемите източници по-голямо производство има от водноелектрическите централи, заради топенето на снеговете. Повечето ВЕЦ-ове у нас са държавни, а информацията за това какъв е делът на произведената от тях енергия в крайното енергийно потребление - трудна за достигане.
Така клеймото, че заплашват сигурността на енергийната система, остава лепнато върху фотоволтаиците и вятърните централи, които са икономически най-уязвими от всяка промяна в плановете. Това е причината от сдруженията на производителите да призовават за голяма среща между държавните структури и властимащите, за да се преустановят неаргументираните нападки срещу най-новите конкуренти на енергийния пазар у нас. Предложението е тази среща да се проведе в началото на следващата седмица, но имайки предвид отношението, което държавата е демонстрирала до сега, е трудно да се повярва, че има шанс за проблемите в енергетиката у нас да започне да се говори с истинските им имена, а не с популизъм.