Голямото световно парично затягане е в ход, но то не е водено от Федералния резерв на САЩ. Докато във Фед размишляват дали да повишат лихвените си проценти през този месец, потокът на ликвидност от централните банки към финансовите пазари пресъхва и това отчасти обяснява нестабилността на фондовите борси през август.

Валутните резерви, управлявани от централните банки, които служат като буфер срещу изтичане на капитали и резки промени на обменните курсове намаляват до 11.43 трилиона долара през първото тримесечие от връх от 11.98 трилиона долара в средата на миналата година, по данни на Международния валутен фонд, пише Bloomberg.

Понижението се дължи на редица фактори - от забавянето на икономиката на Китай, до срива на цените на петрола.

На практика централните банки по света използват резервите си, за да ограничат негативните последствия от тези сътресения, но това намалява средствата в портфейлите им, които реално са инвестирани в облигации и други активи.

Свиването на резерви означава много по-малко пари, протичащи през финансовата система.

От Deutsche Bank AG посочват, че това е светът на "количественото затягане", а то ще се засили, когато Фед започне да увеличава лихвените си нива.

Китай вече намали своите валутни резерви от 3 990 милиарда долара през 2014 г., до 3 650 млрд. долара през тази, опитвайки се за избегне свободно падане на юана.

Според Deutsche Bank AG този процес ще увеличи доходността на облигациите и ще подкрепи долара срещу еврото и йената.

"Тази сила вероятно ще се превърне в постоянна пречка за централните банки в развитите икономики да излязат от неконвенционалните си парични политика през следващите години, което представлява допълнителен източник на несигурност за глобалната икономика", прогнозират от Deutsche Bank AG.