България губи по 2% от Брутния си вътрешен продукт заради безработицата сред младите хора, показва анализ на Eurofound. Това прави близо 1.5 млрд. лв., платени под формата на социални помощи, в добавка с пропуснатите ползи за бюджета, ако тези хора бяха заети в икономиката и внасяха данъци и социални осигуровки. Подобна е ситуацията в Кипър, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия и Полша.

Анализът на Eurofound показва, че през 2011 година младите безработни са стрували на Европа общо € 153 млрд., което се равнява на 1.2% от Брутния вътрешен продукт на Европейския съюз.

Характерно за България е също, че дълготрайната безработица е особено висока, като над 40% от младите хора са с този статус от много време насам. За разлика от времето преди кризата, броят на обезкуражените млади хора, които нямат препитание, се е удвоил.

Според швейцареца Ролф Дориг, който е председател на Addecco Group, единственият начин за справяне с тази ситуация е чрез предлагане на гъвкави форми на заетост. Такива са предлагането на почасова заетост, временни трудови договори, национални програми за обучение и квалификация на младите хора.

Докато в Холандия почасовата заетост е широко застъпена и близо 70% от формите на заетост, в които са ангажирани младите хора до 25 години е именно такава, то у нас ситуацията драстично се различава. Данните на Eurofound представят почасовата заетост като маргинална форма на труд за младите безработни българи, тоест, тя предлага съвсем незначителна възможност за реализация.

По същия начин в България не се използват възможностите на временните трудови договори. Докато тази практика е широко застъпена в страни като Словения, Полша и Испания, където близо 60% от младите хора се трудят именно с такъв тип контракти, то у нас с временни трудови договори работят под 10% от младите хора. Отбелязва се също, че броят на младите хора, наети на временни трудови договори значително намалява от 2007 година насам.

Проблемът на младите хора без работа влезе в политическото говорене, след като мащабът му взе да добива плашещи обеми. По данни на Евростат през 2011 година 7.5 млн. млади хора на възраст между 15 - 24 години са били без работа и без обучение. Така наречените NEET-с, което е абревиатура от английското not education, employment, or training, са 12.9% от всички млади хора на тази възраст в Европа. В България делът им е 17%, което е значително високо равнище.

Освен това близо 70% от тези млади хора никога през живота си не са работили. Значителна част от тях не са и активни в търсенето на работа. Ако в Германия 30% от младите безработни са се отказали да търсят препитание, то за България данните показват 96% обезкуражени. 

За страни като нашата Ролф Дориг препоръчва създаването на национална гаранционна схема, която да бъде насочена към младите хора до 25 години. Тя може да се задейства автоматично за всеки човек, който до 4 месеца след завършването си или след като остане без работа. По силата на тази схема младите хора биха могли да бъдат насочвани към курсове за повишаване на квалификацията или стажуване в държавни ведомства или търговски компании.

Частните трудови агенции вече дават заявка да помогнат в разрешаването на проблема с младежката безработица, като според някои изказвания с въвеждането на гъвкави мерки би могло да се осигури заетост за 75 милиона европейци. За да се случи това, обаче, е нужно и мултинационалните компании да поемат ангажимент и да се задействат. Известно е, че те срещат проблеми при експанзията си, тъй като в някои държави трудно успяват да намерят  квалифицирани кадри. Ако тези дружества създадат възможности за гъвкави работни места, дадат импулс за пътуване на безработни специалисти от други европейски държави,  то тези компании биха могли да помогнат не само на безработицата сред младите, но и на себе си, като повишат конкурентоспособността си, смятат специалистите.