Председателят на Федералния резерв Бен Бернанке рискува да причини свиване на дългосрочното кредитиране, щом като смята да държи федералните фондови лихви рекордно ниски поне до средата на 2013 г. Това твърди Бил Грос, съосновател и инвестиционен директор на фонда PIMCO.

В статия, публикувана в The Financial Times, Грос твърди, че стремежът на централната банка да понижи лихвите по дългосрочните кредити всъщност може да разруши процеса на ливъридж и отпускането на нови кредити.

Базата на модерните финанси е да се взема краткосрочен заем при почти нулев риск и да се кредитира дългосрочно, получавайки лихва за нарасналия риск – обяснява Грос. Но колкото по-далеч ФЕД отива към нулеви лихви, средно за системата в период 7 – 8 години, толкова повече кредит се разрушава.

На икономическата конференция в Джексън Хоул на 26 август, Бернанке заяви, че „централната банка има цяла серия от инструменти за осигуряване на допълнителни монетарни стимули“ - припомня Bloomberg. Предимствата и недостатъците на тези методи ще бъдат разгледани на следващата среща на ФЕД на 20 и 21 септември.

Мински vs Хеликоптерът Бен

Бен Бернанке е второ поколение пилот на хеликоптери, пише Грос, изтъквайки, че оригиналната фраза принадлежи не на Бернанке, а на Милтън Фридмън. „Концепцията за наливане на пари в националната икономика за борба с дефлацията е принцип на монетарната политика от десетилетия. Но хеликоптерът не е какъв да е аероплан; към него типичните принципи на аеродинамиката не винаги са приложими“.

Монетарната политика на нулеви лихви води до по-различна динамика, която влиза в конфликт или даже преобръща стандартната логика, че по-ниските лихви винаги и навсякъде водят до икономически растеж, обобщава прочутият инвеститор.

Парадоксът изниква от там, че обемът на овърнайт репо кредитите се е разраснал извън въображението на централната банка, до хиляди милиарди долари – а в резервното банкиране само част от депозитите са гарантирани с твърди пари.

Известният икономист Хайман Мински обясни, че тези, които вземат заем, се нуждаят от по-дългосрочни кредити, за да посрещат житейските си нужди и инвестициите в оборудване. От своя страна кредиторите привличат краткосрочни пари, за да отговорят на тези нужди – и с това стават уязвими от волатилността на финансовите пазари.

Постепенно се постига баланс със среден падеж на кредитите в националната икономика от 7 – 8 години. Кредиторите се нуждаят от позитивна лихва спрямо определената от централната банка лихва, която ще им позволи да трансформират краткосрочните кредити в дългосрочни и особено да ги използват като финансов лост /leverage/.

Така се постига удължаването срока на трилиони долари кредит, отпускани с падеж от една седмица до един месец. Но не е само това: за да има мотив за трансформация от краткосрочен в дългосрочен кредит, кривата на доходността на кредитите трябва да има и позитивен наклон /спрямо времевата скала/.

През последните седмици „хеликоптерът Бен“ смени правилата. Той замрази „политическата“ лихва в поне следващите две години и с това направи кривата на доходността на кредитирането плоска, хоризонтална.

Сега лихвите по 2 – годишните ДЦК са същите като по овърнайт кредитите. Това не дава възможност да се получи възвращаемост върху кредита и ливъриджа, от които банките и кредитните институции очакват да спечелят. Банката вече не може да тегли краткосрочно и да дава дългосрочно заеми.

Сложният анализ на Бил Грос продължава в още детайли, за да завърши със заключението: с решенията си този месец ФЕД действително може да постигне намаляване на цената на капитала, но с това да разруши самото създаване на кредит. Да разруши процеса, в който трилиони долари се отпускат като краткосрочни кредити, за да съставят базата на просперитета на финансовите институции.

Ако нещата се развият така, то на всички ще стане очевидно правилото на американския икономист Хайман Мински: нестабилната финансова система е базирана на ръст на кредитите при позитивен наклон на кривата на лихвата и освобождаване от кредит при друг наклон на кривата. Хеликоптерът Бен да внимава!