Дали държавата е най-калпавият собственик, след като си разпродава при приватизация активите е въпрос, който винаги се появява при слухове за приватизационни сделки? Това нещо съществува в икономиката и е доказано, и то във всяка държава, включително и в нашата.

Държавата, общо-взето, не е в конкуренция с частния бизнес. Но има сфери, в които публичният интерес е по-добре защитен с държавна собственост. По тази причина навсякъде по света има сектори, в които се поддържа ниво на държавна собственост. Това не е нещо ново, например в Съединените щати това е констатирано в края на ХIХ век.

Един от въпросите е как да използваме приходите от приватизацията. Например в Гърция се говори за вкарване на приходите от приватизация в пенсионната система. Всъщност въпросът е има и 2, и 20 когато има пари. Дали 1 лев от бюджета ще бъде сложен за разходи, втори – за инвестиции, трети – за социално осигуряване... Става дума за едно и също имущество. Например като ползваме парите от приватизация за нещо, парите от ДДС ще отидат за друго. Парите, както и водата, не можеш да ги разделиш на части. Те са един поток.

Питаме се защо след като сме много умни, сме най-бедни в ЕС. Естествено е, че след като сме се присъединили към най-богатите държави в света с членството ни в ЕС, ще стоим най-бедни, след като 400 г. сме имали различна история от тяхната. И не виждам нищо, което да ни изненадва в това отношение. Между другото, ако трябва правилно да преценяваме, все пак ще забележим, че не сме най-бедни от Европейския съюз. Може би текущите ни доходи са по-малки, но по някои показатели сме – поне умерено – над Румъния. Предполагам, че някъде ще отидем и над Хърватия и Словения.

Очевидно е, че не сме сигурни дали при трансформирането на държавна в частна собственост купувачът има моженето да управлява бившата държавна собственост. Особено при масовата приватизация, беше абсолютно сигурно, че собствеността отива в онези, които не могат. Но, така или иначе, те пък се отървават от нея и я продават. И всяко нещо си намира стопанина. За съжаление, повече са разрушените, отколкото разпродадените неща, но се намира кой да управлява, която и да е сфера на дейност.

Стане ли дума за приватизацията напоследък изниква въпросът "за" или "против" отмяната на параграф 8 от закона за приватизация и следприватизационен контрол, който налагаше ипотеки или обезпечителни мерки при приватизационни договори. Аз съм твърдо "за", защото е пълна глупост държавата да търси обезпечение за сделката. Нормално е да си го търси в момента на сделката. Принцип във всеки бизнес е, че идва моментът, когато някой кредитира приватизационна сделка, обикновено този замисъл никога не се реализира, защото банката си плаща на държавата, и изчислява обезпеченията в своя полза. И до момента е така. /БГНЕС/ Емил Хърсев, финансист/