В края на годината се очаква да имаме първите дела - прецеденти на клиенти, осъдили банката си за едностранно вдигната лихва. До момента в българската практика има два такива съдебно решени случая, но и двата са на фаза първа инстанция и присъдите не са окончателни.

Банките имат слаби места и могат да бъдат атакувани в съда, но за да има и икономически, а не само морален смисъл от усилието, е хубаво делата да се водят колективно.

Юристът Десислава Димитрова от адвокатска кантора Аd Hoc има основания да смята, че именно бездействието на хората срещу поведението на банките е причина те да си позволяват подобно едностранно променяне на условията по договорите. Според нея най-чистият изход от ситуация като настоящата, в която има много недоволни, е да се вземе законодателно решение, което да наложи на банките своеобразна рамка на поведение.

Преди сте работила от страната на банките, а сега сте от другия край на барикадата.

Да, така е. Седем години работих в банковата сфера

А сега сте срещу банковата сфера. Кажете, това не е ли загубена битка? Не е ли борба с “вятърни мелници”?

Не, не мисля. Банките са правни субекти като всички останали в държавата.

Но повечето хора нормално реагират така - недоволни са от поведението на банките, но си казват, че няма смисъл да се захващат с това, защото в крайна сметка банката ще спечели...

За това има специалисти, които могат да кажат обективнво дали действията на банките са правомерни или не и респективно дали човека има права, които адекватно може да защити.

Имаше предецент в събедната практика съвсем неотдавна. Ваша колежка, адвокат,  успя да осъди банка за това, че й е вдигната лихвата.

Делото бе наистина много интересно. Софийски районен съд реши на първа инстанция,че клаузта, която дава право на банката да вдига лихвата по свое усмотрение, е нищожна и съдът осъди банката да възстанови надвнесената лихва за последните 14 месеца. Но е важно да се каже, че това не е влязла в сила присъда и е на първа инстанция. Тоест още е рано да кажем на хората, че да, тези клаузи са нищожни.

Аз си мисля, че тази дама, чиято лихва е била увеличена неправомерно, не е била единствената, на която се е случило в това в тази банка ...

Със сигурност!

И ако тя спечели делото и мине на всички съдебни инстанции, най-малкото всички останали клиенти точно на тази банка би трябвало да се позоват на казуса и след като веднъж е решено в полза на ищеца, би трябвало всички останали много по- лесно да потърсят правото си и да им бъде върната лихвата?

Това е така, но трябва да уточним, че банките не кредитират при абсолтно еднакви услвия. Тоест, този случай би имал сила спрямо останалите клиенти, които са получили кредит при същите условия. Освен това тези условия са търпели промени във времето, така че едно такова решение далеч не би било толкова универсално валидно, колкото ни се иска.

Назовете и други случаи на успешни дела срещу банките!

Аз четох за едно дело, където на първа инстанция бе постановено решение в полза на клиент, на когото неправомерно му е увеличена лихвата. Договорената лихва е била ЮРИБОР плюс надбавка и при положение, че ЮРИБОР пада, лихвата на клиента се вдига. Така клиентът е спечелил това дело, а банката е осъдена да плати недължимо платените лихви. Но според мен такива дела ще има все повече и повече защото проблемът е достатъчтно скорошен и хората тепърва ще реагират.

Хората се притесняват, защото това е свързно с разходи. Грубо на каква стойност възлизат разходите за едно такова дело?

Воденето на такива индивидуални дела икономически не е твърде изгодно, защото в най-добрия случай клиентът може да осъди банката да му върне разликата в увеличената лихва, която той е платил недължимо и да поеме разноските по делото. Но тук говорим за няколко стотин лева, за които ние ще се борим една -две години. Държавната такса е малка, тя е 4% от цената на иска. А различните адвокати определят различен хонорар на своите клиенти. Да кажем, че разходите няма да са много  големи като финанси, но като време и нерви, за мен това не е икономически опрадвано.

Но трябва да се има предвид, че процесуалният закон допуска субективно съединяване на искове. Тоест може да се събере една група от кредитополучатели, които ползват кредити от една и съща банка при едни и същи условия и да заведат едно общо дело, което би имало по-голям материален интерес и би било по-оправдано от гледна точка на време и усилия.

Има и един по-сериозен подход, който е типичен за Западна Европа, тук все още няма такава практика, но и нашият закон допуска колективните искове, при които се завежда дело от името на всички пострадали от едно и също решение.  Тоест, едно такова дело, спечелено срещу банка, би ползвало всички кредитополучатели, получили кредити при тези условия, автоматично, без те да има нужда да проявявят каквато и да било активност, да плащат такси и да инвестират време и усилия.

Казахте, че това не е практика у нас. Защо?

Доколкото ми е известно, законови пречки няма. Въпросът е, че да се води едно такова дело се изисква първо една много сериозна подготовка, защото поради важността на тези дела съдът проверява предварително дали ищците имат ресурса отговорно да водят делото и адекватно да се защитят интересите на пострадалите.

Какво проверява на всеки един ищец?

Очаква се ищеца да образува делото чрез свои представители. Те трябва да имат квалифицирани адвокати, трябва да покажат, че имат ресурс да платят държавната такса и въобще разходите по делото в случай, че то бъде изгубено. Така че там критериите са доста завишени и такова дело не може да води всеки.

Второ,  Гражданско процесуалният кодекс, дори след последните си промени, не даде категоричен отговор на въпроса каква държавна такса се дължи по тези колективни искове. Общата норма гласи, че държавната такса е 4% от стойността на иска, но ако се заведе един колективен иск, по който потенциалните ищци са грубо казано 20 хил. души и на всеки от тях се дължи сума от 500 до 1 000 лв. , тук отиваме до едни държавни такси, които са наистина огромни и това е една от причинете, поради които хората се въздържат.

Според мен обществото е узряло да се впусне в подобни дела и хората просто очакват финално решение по едно такова дело, за да го ползват като прецедент.

Да, но моето лично мнение е, че тези първи две дела, по-скоро би трябвало да бъдат един сигнал за законодателя и за надзорния орган на банковата система (БНБ) да решат този въпрос законодателно. Защото съдът е призван да решава отделни спорове, отделни казуси, а не такива социални проблеми от такъв огромен мащаб. Тоест, според мен много по-разумният и необходимият вариант е със закон да се рамкра поведението на банките и да се каже дали имат право едностранно да увеличават лихвата и това да бъде валидно за всички, вместо да очакваме от съда случай по случай да разрешава дела и да гледа договори за кредит. Защото там клиентите ще се представят от адвокати с ралична квалификация, всеки състав ще решава според вътрешното си убеждение и според мен има риск да настъпи хаос по отношение на този много съществен проблем.

Банките имат ли това самосъзнание, че постъпват неправомерно? Знаят ли, че нарушават правата на клиентите си, действайки по този начин?

Когато аз напуснах банковата система през 2006 година, поне в банките, с кито съм работила, беше немислимо банките да изменят лихвения процент.

Какво се измени от тогава до сега?

Много неща. Първо, банките се завихриха жестоко в лихвената спирала, когато се принудиха да привличат ресурс, увеличавайки лихвите по депозити и от там започнаха да увеличават и лихвите по кредити. Започна да се търси механизъм за ползване на гъвкава лихва. Освен това с кризата се покачи и риска за банките, което е факт и тяхнта гледна точка е, че те покриват този риск с повишените лихви. Освен това във времето бяха правени опити и лека полека започна да се налага тази практика за едностранна промяна на лихвата. Никой не реагира и в крайна сметка се оказахме в ситуацията, в която това се приема като нещо нормало.

Тоест, те са пробвали, получило се е и затова сега ситуацията е такава?

Да. И никой не реагира.

Какво е вашето заключение, нарушават ли банките закона?

Аз не мога да кажа, да дам отговор като цяло, просто защото наистина политиката и практиката на различните банки е много различна. Това, което бих могла да кажа е, че ако хората виждат, че вноските им се увеличават и лихвата им е увеличена, най-добре да се консултират със специалист, който да им погледне договора и да им каже какви са им шансовете.

Възможно ли е в общите условия на банките, които са много страници, дребен шрифт, които почти никога не четем, някъде да има изречение, което да казва, че банката има прави едностранно да вдига лихвите? Могат ли да си позволят да включат подобно изречение?

Това е въпросната спорна клауза, която беше обявена от съда за  нищожна. Да, факт е, че в общите условия на голяма част от баните тази клауза фигурира. Ако в България бъде прието, че тази клауза е нищожна, тя може да продължи да фигурира, но няма да има действие. За това е много важно, българинът да осъзнае, че взимането на кредит е една изключително сериозна крачка, която ангажира огромен финансов ресурс, която продължава много време и за да престане да бъде жертва, просто трябва се консултира предварително със специалист, какви да последствията за него. Да не говорим, че такива консултации са абсолютно задължителни, когато банката се свърже с вас и ви каже – искаме да предоговорим условията. Все още са в сила договори, които са сключвани преди 5-10 години, които са при далеч по-изгодни условия, в тях липсват клаузи, които дават правото на банката да променят условията и тези договори се предоговарят в момента отново, защото масово хората не са наясно какво подписват.

Добре за предоговаряне на условията има логика да потърся консултация. Но когато искам да получа например потребителски кредит от 10 000 лв. какъв е смисъла да търся консултация, като е ясно, че нямам опцията да договоря персонални за мен условия и така или иначе, ще трябва да приема тези, които са ми предложени?

Това е така, но в България има много банки и Вашия консултант може да Ви помогне да изберете такива с по-добри условия.

Има ли вече интерес към подобен вид консултации от страна на българските граждани?

Интерес проявяват големите компании, които са осъзнали, че за тях винаги би било полезно да ползват мнението на специалист, първо и второ до адвокатски услуги прибягват хора, които по мое мнение, вече са били ощетени сериозно и са разбрали, ч няма да могат да се справят сами.

Скъпо удоволствие ли е да прибегне до такава консултация?

Зависи от специалиста, към който се обръщат и от материалния интерес.

Много добри ли са банковите адвокати?

Като цяло банките работят с вътрешни юрист консулти, само за по-сложни казуси се обръщат към външни консултанти, които са много скъпо платени, но те ползват услугите на колеги, които работят само в тази сфера и се очаква да са много добре квалифицирани.

Кои са слабите места на банките?

Правилото е, че общовалидни решения няма. Но има някои похвати, които се използват, като например „предсрочна изискуемост”, заплаха, с която се мотивират хората да предоговарят условия по кредит. Тя, обаче, не е по избор на банките, а трябва да са налице определени условия, за да настъпи такава изискуемост. Ако няма просрочени вноски, банката трябва да уведоми клиента и да го покани да изпълни, някакво евентуално неизпълнение, ако има такова. Освен това, при една предсрочна изискуемост банката е поставена пред това да продава обезпечения, които в масовия случай са недвижима собственост. Пазарът на имоти в момента е на дъното, т.е на банката й остава варианта да се опита да продаде на някаква доста по-ниска цена и ако не се намери купувач за него, да го придобие. Но банките имат лимит, на имотите, които могат да притежават. Т.е. банките не могат така неограничено да събират имотите на хората.

Какъв е този лимит?

Собствения капитал на банката трябва да е равен на участията на банката в дъщерни дружества и притежаваните от нея недвижими имоти. Т.е. , ако една банка се сдобие с прекалено много имоти, тя трябва да увеличи собствения си капитал или да блокира паричен ресурс. Но банките имат практика да придобиват имоти чрез свои свързани фирми, въпреки всичко, банките нямат интерес да държат имоти.

А има ли практика, банките да продават имот, на много по-ниска цена, така, че да се оказва, че длъжникът хем остава без имота, хем продължава да дължи много пари? Кой контролира банката на каква цена продава имота?

Първо, трябва да уточним, че банките не продават имоти, те нямат това право. Банките се обръщат към съдебен изпълнител, който продава имота съгласно законовите изисквания.
 
Какво друго можем да посъветваме хората, преди да се обвържат с банка?

Да посъветвам хората да си четат общите условия е някак си банално, защото те са пълни с термини, които са трудно разбираеми, но това е моя съвет, да се обръщат и да ползват услугите на специалист, нека всеки да прави това, което умее да прави най-добре.

А как можем да изберем такъв специалист?

Много е трудно да се прецени квалификацията на един непознат адвокат, още повече законът за адвокатурата забранява на адвокатите да се рекламират, забранява им да ползват посредници при набиране на клиенти. Така че да , трудно е човек да се ориентира. Моите клиенти мен ме намират по препоръки.
 
Мислех си днес как би реагирало правителството и БНБ, на едно спечелено дело, което рестриктира банките, се сетих за такъв прецедент от 2005 г., когато ВКС с едно тълкувателно решение, а те са задължителни за всички съдилища, реши да ограничи правото на банките да получават изпълнителен лист по извлечение от сметка, когато кредит е станал предсрочно изискуем. Говорим за правото на банките да избегнат фазата на съдебното производство и да пристъпят директно към събиране на вземания. Такова прави в България имат банките, държавата и общините. Това сериозно ощети банките в полза на кредитополучателите и тогава имаше светкавична законодателна реакция, като в тогава действащия закон за банките беше направена промяна, която изрично уточни, че банките имат право  да получават изпълнителни листа във всичко случаи, независимо дали има изискуеми 1, 2 или няколко вноски. Искрено се надявам,в момента да сме свидетели на същата реакция и най-сетне политиците да поемат отговорността за това реално политическо решение.