Вестник Дневник

"Банковата система трупа запаси и буфери"

Капиталът на банките е с най-висок годишен темп на прираст, като нараства и на месечна база - съответно 30.6% и 2.1%. В края на май достига 8.7 млрд. лв. През месеца две кредитни институции са повишили внесения капитал и премийните резерви, като капиталът нараства и за сметка на печалбата от текущата година и на преоценъчните резерви на банките, посочват от БНБ. Темпът на растеж на капитала е изпреварващ спрямо този на активите и кредитите. Така се засилва капиталовата позиция на системата, тоест способността и капацитетът й за поемане на шокове. Увеличава се и печалбата на сектора спрямо предходния месец - със 73 млн. лв., или 22.3%, като достига 402 млн. лв. Спрямо миналата година по същото време обаче печалбата спада с 31.6%. От централната банка посочват, че в същото време разходите за обезценка на кредити и вземания нарастват с по-висок темп в сравнение с месечния ръст на печалбата - с 29.8%.

"Енергийният холдинг отчете печалба от 52 млн. лв."

Според изнесените във вторник данни приходите му са се повишили с 13 млн. лв., а разходите са намалели с 3 млн. лв. Холдингът е понижил с 66 млн. лв. разходите за възнагражденията в сравнение със закрития "Булгаргаз холдинг". Средно по около 3000 лв. месечно е получавал всеки от петчленния съвет на директорите през изминалата година.

За управление дъщерните дружества на БЕХ са заплащали на всяко тримесечие такса, която се изчислява като процент от годишните приходи на дружествата. Средно за компаниите тя се равнява на 1.5%. Прави впечатление, че таксата за управление, която е плащал "Булгартрансгаз" от април до края на миналата година, е достигнала 8% и е най-високата в сравнение с тези на останалите дружества. Като цяло за управление холдингът е получил 18.9 млн. лв. през миналата година. През 2009 г. тя ще бъде 20 млн. лв.

Вестник Пари

"Губим 220 млн. евро по програма ИСПА"

Вината за закъснението на проектите е на министерството на Петър Мутафчиев. Преди 2 седмици Комисията за наблюдение и контрол на проектите по програмата е заплашила със спиране на парите заради закъснение на проекти като вторият мост над река Дунав при Видин-Калафат и модернизацията на жп линията Пловдив - Свиленград.

Вестник 24 часа

"Плащаме на нотариус двойно повече от днес"

От днес за заверка на пълномощно плащаме 5 лв. Досега услугата бе 3 лв., но влизат в сила двойно по-високите нотариални такси. Тарифите, непроменяни през последните 10 г., бяха увеличени от кабинета по настояване на гилдията.

От 3 на 5 лв. скача и другата най-масова нотариална услуга - заверяване на декларации.

Увеличават се разходите и при покупка-продажба на имот. При сделка с апартамент на стойност 100 хил. лв. таксата е 730 лв. Досега бе 418 лв.

С 42 лв. е увеличението на нотариалната тарифа при продажба на земя, селска къща или друг имот на стойност 10 хил. лв. При изповядване на сделката нотариусът получава 160 лв., а не 118 лв.

Максимум 6000 лв. вместо досегашните 3000 лв. е таксата при покупко-продажба на луксозен имот - над 500 хил. лв.

Повече от 3 пъти скача тарифата за нотариална покана - от 6 на 20 лв. Тя се връчва при неплащане на наем, освобождаване на наето помещение, дължими суми по договор.

Срещу 20 лв. нотариусът съставя нотариален акт за земеделски земи и гори, както и договор за делба между съсобственици на такива имоти. Досега таксата бе 10 лв.

10 лв. струва писмената справка от нотариалните книги и регистри, а устната - 2 лв. Увеличението е двойно.

Три пъти скачат таксите на нотариусите за съвет или консултация - 8 лв. на час при устна и 10 лв. при писмена.

От днес се увеличават и някои от сумите, които търговците плащат в Агенцията по вписванията. Вписването на актове и документи във електронното фирмено досие струва 10, а не 5 лв. Таксата за вписване на запор върху недвижим имот е 15 лв., т.е. с 5 лв. повече.

От 5 на 10 лв. скача тарифата за издаване на удостоверение за имот или лице за последите 10 г. Услугата се извършва за 7 работни дни.

За устни справки в Агенцията по вписванията се плаща тройно повече - 3 лв.

Вестник Труд

"Харчим повече напук на рецесията"

Българинът харчи повече пари за бързооборотни стоки въпреки кризата. Това показва проучване на “Нилсeн България” върху потребителските нагласи, направено в началото на годината сред 1700 жители на София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Велико Търново. Според анкетираните средните месечни разходи за хранителни и нехранителни стоки са 491 лева на домакинство, докато през м.г. те са били 404 лева, или увеличението е с 23 на сто.

Любопитни са реакциите на хората при повишаване на цените. 10 на сто от тях казват, че купуват по-малко алкохол. 7 на сто правят икономии от шоколада, 7 на сто от месото и 6 на сто от газираните напитки.

Кварталните магазини окончателно губят позиции пред хипермаркетите и супермаркетите, показва още докладът на “Нилсен”. По този показател се доближаваме до останалите европейски държави, макар че алъш-веришът продължава да кипи и на откритите пазари.

Българинът все още търси своя магазин. Така 40 на сто от хората казват, че посещават седмично две търговски вериги. Само 13 на сто от запитаните са клиенти само на един обект.

Вестник Сега

"Парите в банките се стопиха с 437 млн. лв. за месец"

С 437 млн. лв. намаляха привлечените средства в банките у нас през месец май и с това те вече са 59.8 млрд. лв., сочат данните на БНБ. Това е вторият по-сериозен спад в привлечените средства в трезорите от началото на годината.

Понижението се дължи основно на факта, че парите, които чуждите банки майки и други кредитни институции държат в родните трезори, са намалели с 390 млн. лв. през май. Въпреки този спад сумата, която централите и другите институции държат у нас, не е никак малка - 15.4 млрд. лв. За сравнение депозитите от домакинствата в банките са 22.8 млрд. лв., а на фирмите - 19 млрд. лв. Гражданите са намалили спестяванията си в банките със 100 млн. лв. въпреки атрактивните лихви. При фирмите има леко увеличение на депозитите.

От януари насам привлечените средства в банковата система ту се качват, ту спадат. Най-чувствителни са изтеглянията през януари и през май. В първия месец на годината бяха изтеглени около 800 млн. лв., като 500 млн. лв. от тях бяха вложенията у нас на чуждите банкови централи. Българските фирми пък си изтеглиха към 600 млн. лв., но пък гражданите тогава увеличиха спестяванията си с 340 млн. лв.