Дневник

„Банките предлагат облекчени условия за предоговаряне на кредит”

Предоговарянето на кредит е препоръчително да се прави в случаи, в които клиентът наистина има притеснения за финансовото си състояние. Освен това препоръката е клиентите да търсят сътрудничеството на банката предварително, а не след като вече заемът е в просрочие и кредитната история се е влошила. Това са съвети на банките към кредитополучателите в условията на затруднена икономическа ситуация като сегашната. Ако са в затруднено положение, клиентите могат да предоговорят заем, което се прави от всички банки. Бизнесът на банката не е да вземе обезпечението, затова, ако клиентът наистина има нужда, може да се възползва от различните варианти за временно облекчаване в обслужването на заема, коментират от банките. Такива са разсрочване на кредита, като се удължава срокът му и така се намалява размерът на погасителната вноска, договаряне на гратисен период, през който се плаща само лихвата или само главницата, като лихвата се капитализира. Важното е, клиентът да е наясно, че това е временна мярка и дължимото по заема в първоначално договорения размер не се променя. Затова съветът на банките е, кредитополучателите да се възползват от тези възможности само ако наистина имат необходимост.

Монитор

„Производствените цени тръгнаха надолу„

Индексът на цените на производител на вътрешния пазар през февруари 2009 г. е с 0,9% под равнището на предходния месец. Намаление на цените има в преработващата промишленост с 1,6%, докато в добивната промишленост е регистрирано увеличение с 3,7%, сочат данните на Националния статистически институт. По-значително намаление на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на тютюневи изделия - с 5,3%, и при производството на основни метали - с 2,5%, докато увеличение на цените има при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 3,7%, при производството на напитки - с 3,2%, и при производството на химични продукти - с 2,3%.

„Спасяваме се от кризата с чужди инвестиции „

Търсенето на инструменти, които комбинират ресурси и доверие, е най-съществената задача в усилията за изход от кризата, каза министърът на финансите Пламен Орешарски на конференция, разглеждаща възможностите и перспективите за развитие на публично-частното партньорство, съобщава пресслужбата на Министерството на финансите. В изказването си министър Орешарски отбеляза, че публично-частното партньорство (ПЧП) съдържа у себе си особено важен в условията на настоящата криза потенциал за стимулиране на инвестициите. Финансовият министър посочи добри практики на публично-частно партньорство като концесията на летищата в Бургас и Варна, където инвестицията от страна на частния партньор ще надхвърли 400 млн. евро за периода на концесията.

Стандарт

„Продават фирми като пуканки”

Продавам две разработени заведения с постоянна клиентела, Продавам розоварна със собствени градини, Продавам туристическа агенция със софтуер за резервации и редовни клиенти, Продавам наложено месечно списание. Такива обяви пълнят електронните медии и сайтовете на консултантски фирми. От началото на годината офертите на предприемачите, които продават бизнеса си при нас, са се увеличили 2-3 пъти, твърди Стоян Гичев, управител на кантората за посредническа дейност КПД - Редор в столицата. Консултантите в кантората прогнозирали в разгара на кризата до края на тази година половината от малките и средни предприятия да сменят собствениците си. Това не е непременно лошо, в някаква степен за нас това е "чистене" на бизнеса, казва Гичев. Според него кризата ще потопи първо некачествените производства, стоки и услуги и това при всички случаи било в полза на потребителите. Нелюбезното и чиновническо обслужване в търговски и увеселителни заведения например можело да бъде първа крачка към фалита на много от тях.

„Разсрочват борчове с коли и ниви”

Уплашени бизнесмени длъжници край морето започнаха да обсаждат териториалната дирекция на НАП във Варна. Повечето обаче, не за да плащат в брой, а да предлагат обезпечение и да търсят схема за разсрочено плащане на борчовете си към хазната. Длъжниците се стреснаха, след като миналата седмица започна кампанията изземане на парите от касите. Бирниците във Варна стартираха акцията, като влязоха в търговски комплекс "Одисей". От сейфа на длъжника бяха иззети близо 1500 лв. от оборота му. За да не ровят из техните каси, повечето длъжници тръгнаха доброволно към данъчното. Някои гарантират, че ще се издължат към държавата с коли, с идеална част от имот, дори с ниви и стоки.

24 часа

„Хвърлихме 2 млрд. лева за земя„

Земя за 1,92 млрд. лв. е продадена у нас през миналата година. Инвестициите в ниви са били предпочитани в навечерието на световната финансова криза. Затова и средната цена на земеделската земя е скочила с 33% до 312 лв./дка през 2008 г., показва проучване на Системата за агропазарна информация - САПИ. То е направено по данни от областните дирекции "Земеделие" към аграрното министерство. От фондовете за търговия с имоти обаче уточниха, че от началото на 2009 г. нивите са поевтинели с около 100 лв. и вече се продават по 230-240 лв. Затова и сега бил най-подходящият момент за инвестиция в нива. (Какви бяха цените през годините - виж таблицата. Свиването на строителството заради кризата се е отразило и на цените на земята с цел смяна на предназначението за строеж върху тях. През 2007 г. средната цена е била 20 490 лв./дка, докато през миналата година е отчетен спад от 18% до 16 902 лв.

„Бизнесът иска гарантирани 100 хил. евро в банка”

Прагът на гарантираните от държавата влогове да се увеличи от сегашните 100 хил. лв. на 100 хил. евро, предложиха вчера от конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ). Според организацията правителството трябва да ограничи разходите и да спре с изразходването на фискалния резерв. Председателят й Иво Прокопиев предложи да се постави праг за минимално допустим размер на валутните и фискалния резерв. Фазата на кризата е такава, че за стабилизационни действия не трява да се харчи вътрешен ресурс, твърдят още от КРИБ. Затова трябвало да се ползват пари от ЕБВР, Европейската инвестиционна банка и други международни институци. Отделно страната ни имала нужда и от споразумение с Международния валутен фонд.