По повод мненията за нужда от сключване на споразумение с Международния валутен фонд, наши икономисти споделиха, че при спазване на благоразумна политика от страна на правителството споразумение с Фонда не е нужно.

Сред аргументите, които бяха посочени са високото ниво на резервите на България, които към момента по думите на Георги Ангелов от Отворено общество са 45% от БВП. Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии припомни, че само факта, че дадена държава сключва публично споразумение с Фонда води до изводи в други международни инвеститори, че тази страна има проблеми. Този приток на валута от МВФ може да стопира влизане на капитали по други линии, посочи Ганев. Лъчезар Богданов от Индъстри Уоч пък посочи, че валутата от МВФ не влиза, както масово се схваща директно в икономиката, а се отпуска на централната банка или като заем към правителството.

Ето гледните точки на тримата за нуждата от подписване на споразумение с МВФ.

Георги Ангелов – имаме достатъчно валутни резерви при благоразумна политика

Когато се обсъжда възможността за помощ от МВФ трябва да се знае, че има два вида финансиране.

Едното е за държави в изключително лошо положени, които без помощта на Фонда могат буквално да фалират, каквито са Украйна, Унгария, Латвия, Исландия и Румъния в някаква степен.

Това са страни, които без МВФ не могат да оцелят и тази програма идва със списък от изисквания – колко трябва да се намалят заплатите, пенсиите, кои предприятия да се приватизират, колко да се вдигне ДДС и.т.н. Това го помним от едно време. Това е лошия вариант, ако ние се докараме до там, че МВФ да ние е единственото спасение, това ще означава, че вече сме изконсумирали огромна част от негативния ефект от кризата. Икономиката при тази ситуация е драстично засегната, инвестициите също и.т.н. И МВФ ще ни помогне да закрепим положението, да не умрем от глад, но няма да ни извади от кризата. По-добре е да не влизаме в такъв вариант. Трябва да водим благоразумна политика сега, за да не страдаме толкова, че МВФ да ни е единственото спасение.

Другият инструмент на Фонда са т.нар. лесни кредитни линии. Там страните, които имат общо взето благоразумна политика могат да заем малко пари от Фонда и да си увеличат валутните резерви. Но това програма за страни, които водят благоразумна политика. Въпросът е, че, ако ние водим такава политика резервите, които имаме сега ще са ни достатъчни, т.е. няме нужда от допълнителни резерви, защото към момента имаме доста добри валутни и фискални резерви. И дори да вземем срества от Фонда, тези резерви ще станат от 45% на 50% от БВП. Не е голяма разликата. Докато за Полша, която има 10% резерви, като взе пари от Фонда те станаха 14%, т.е. за тях това е голяма разлика. Но за нас тези пари няма да са ни нужни. Може да ги вземем, но може и да не ги вземем.

Общо взето от тези два варинта е най-добре да водим благоразумна политика и да не се налага да взимаме пари по трудния начин, а по лесния и да вземем, и да не вземем, няма да има голяма разлика.

Георги Ганев – парите от МВФ могат да стопират парите от други инвеститори, заради стигмата на Фонда

За съжаление от тези пари от МВФ няма само полза. Ако беше само полза, примерно да ни се повишат резервите от 45% на 50%, както се казва по-добре да ги има, отколкото да ги няма. Но има т.нар. стигма на МВФ. Т.е. тогава, когато една страна влезе в публично споразумение с Фонда, това води до изводи в много други международни инвеститори, че тази страна има проблеми. Това е добре известен проблем със стигмата на МВФ и въпреки, че Фондът обяви тези нови лесни кредити, както ги нарече Георги Ангелов, което означава, че при тях страната няма проблем, все пак рискът от стигма продължава да съществува. Или възможно е това влизане на валута от МВФ да стопира влизане на капитали по други линии. Това е риск, който трябва да се отчита. Балансът може да е положителен, но не може да не се отчита този риск.

Лъчезар Богданов – парите от фонда не се наливат в бизнеса или в хората, а за обща стабилност

Лошото е, че бизнесът започва да говори за тези пари от МВФ. Това, че като използваме местоимение „ние” да вземем кредит и да влязат едни пари в България или да са „за” България, много хора някак си го представят, че Фондът дава едни пари, и те отиват в народа или бизнеса.

Парите от МВФ погат да влязат или като резерв на БНБ или като заем към българското правителство. При втория случай правителството ще има едни пари, които ще трябва да реши как да ги похарчи.

МВФ не дава заем на бизнеса нито помага на някакви предприятия. Това не е като да дойдат едни пари в България и просто да се излеят в икономиката, и да си го представим, като че ли от утре всички започват да си купуват дрехи и коли, защото Фондът ни е дал на нас, като България заем.

Малко опростяването - някак да си представим, че влизат едни пари и те заместват тези, които са влизали преди години и ще има благоденствие с парите на МВФ, това не става така. Не така работи системата.

Георги Ангелов

Това, което виждаме в други страни, е че Фондът не позволява да се харчат тези пари. Там където има отпускане на пари има по-скоро затягане на фискалната дисциплина да не говорим, че БНБ може въобще да не ги даде тези пари на правителството, защото банката решава. И в общия случай, включително в Полша и в Мексико, парите отиват в резерва на банката. Тези пари са за подпомагане на общата стабилност. И ако ние я пазим тази стабилност можем да минем без тези пари.