До момента данните на Пекин за вноса и износа се считат за абсолютно надеждни, но има все повече доказателства, че през последните месеци това не е така, пише Гордън Чанг във Forbes.

 

Особено подозрителни са данните за износа през септември и октомври. Износът на Китай за септември скочи с 9.9 на сто на годишна база. В следващия месец показателят нарасна с 11.6%. За много наблюдатели докладът за септември бележи началото на дългоочакваното възстановяване на растежа на китайската икономика.

 

Периодът септември-октомври обаче изглежда като аномалия от основната линия, очертана от по-типичните данни за август и ноември. През август износът се е увеличил с 2.7%. През ноември повишението е с 2.9%.

 

Трябва ли да вярваме на експортния бум на Китай продължил само 2 месеца? Всичко е възможно, но по-вероятното обяснение за тази аномалия е, че данните са били изкривени от фиктивни сделки.


Нарастването на износа може отчасти да се дължи на парични потоци от валутни спекулации. Износителите отчитат завишени продажби, което им позволява да регистрират приходите си в долари. След това те използват документите, за да получат разрешение да продадат доларите за китайски юани.

 

Друга възможност е китайските производители да се възползват от по-малката данъчна тежест в Хонконг като например изнасят през автономния град компоненти произведени в Шанхай за окончателното сглобяване в Шенжен.

 

Според Том Холанд от South China Morning Post стойността на този тип сделки, целящи избягване на плащане на данъчни задължения вероятно надхвърля 1 трлн. юана на година. За това помага и политиката на правителството в Пекин, което се опитва да наложи юана като международна валута, използвайки за база развития финансова пазар на бившата британска провинция Хонконг.

 

Двете схеми сами по себе си не обясняват изненадващото отклонение на данните за септември и октомври от тренда, но показват, че системата на китайската статистика има пробойни.