Ако сложим светодиоди на мястото на технологичните компании на картата на Европа, Великобритания ще светне ярко. Франция ще свети приглушено. Средиземноморските страни ще изглеждат не толкова светли. По-силно ще светят Турция и Русия. Но ако погледнем към Югоизточна Европа, ще видим само мрак.

 

В региона на Централна Европа има една бляскава страна на тази карта и това е Полша. Но на юг от нея тъмнината се сгъстява, пише Wall Street Journal.

 

Според автора на статията, Бен Руни, за да изгради т. нар. технологична екосистема, една страна се нуждае три основни елемента. Талант /инженеринг и предприемчивост/, финансиране и културна нагласа.

 

Може би единственото нещо, което подкрепяше ИТ сектора по времето на комунизма беше обучението по математика в училищата и университетите, създаващи голям брой инженери, посочва Руни.

 

Любен Белов, който управлява инвестиционния фонд Launchub в България, споделя пред WSJ: „По това време от университетите излизаха повече инженери, отколкото други специалисти. Когато България беше в съветския блок, тя беше фокусирана върху високо-технологичния сектор. През 70-те години на XX век България се превърна в хай-тек център“.

 

Според Адел Закут, главен изпълнителен директор на базираната в София OpenBuildings, повечето българските програмисти „идват от студия или от агенции. Те нямат култура на предприемача, те не знаят как да бъадт иновативни".

Може би най-голямата пречка за растежа в сектора е дефицитът на качествени мениджъри, смята пък Макс Нидерхофер от фонда за рисков капитал Accel Partners. „Какво изграждаме?“ пита той. „Ако строим шампиони за вътрешния пазар, тогава местните таланти са адекватни. Ако обаче се опитваме да направим компании от световна класа, има да се свърши още много работа“.

 

Като представител на един от основните европейски играчи в ИТ сектора, Нидерхофер е добре запознат с проблемите на ИТ индустрията. Закут от своя страна посочва, че до момента не е виждал големи рискови инвеститори в София.

 

Оливер Холе, съосновател на базирания във Виена инвестиционен фонд SpeedInvest обяснява пред WSJ, че „водещите инвеститори често присъстват на събитията /в региона/, но не инвестират“.


Липсата на рисков капитал е основната пречка за развитието на българския ИТ сектор в годините след падането на комунизма. Но недостигът на ликвидност може донякъде да бъде компенсиран с държавни политики.

 

За пример Руни дава политиката на Австрия. Отчитайки проблемите във финансирането за ИТ компаниите, австрийското правителство стартира щедра публична схема, която дава безвъзмездна помощ от 100 000 евро и повече на австрийските предприемачи. Това се прави с цел да се преодолее проблемът, че основен източник на рисков капитал в Австрия са търговските банки, които рязко ограничиха кредитирането от началото на кризата.

 

От тази гледна точка и политическата култура се оказва сериозна пречка за развитието на сектора както в България, така и в Румъния, където корупционните практики често са водят до неуспех на подкрепените с държавно финансиране инициативи, според WSJ.

 

Много от оплакванията, които ще чуете от предприемачите в региона, обяснява Руни, на практика са общи за цяла Европа – недостиг на финансиране, фрагментирани пазари, липса на култура. Въпреки това има окуражаващи признаци.

 

„Ние започваме да виждаме обръщане на изтичането на мозъци“, посочва Закут. „Оказва се, че има много българи, стигнали до високи позиции в Google и други компании, които се завръщат“.

А голямото предимство на региона са ниските производствени и данъчни разходи. Управлението на компания в България „е значително по-евтино, отколкото във Великобритания или Германия“, според Закут. „Това е една от причините да решим да инвестираме. Вложихме 2 млн. във водещи ИТ компании през последните 18 месеца и имаме още много наличен капитал на разположение. Така че няма какво да му мислим“.