Ще има ли полза България от шистовия газ и нефт? По принцип въпросът за шистовите ресурси у нас се фокусира върху екологичните щети, които нанася хидравличното разбиване – методът още наричан фракинг, чрез който с взривове се пробиват хоризонтални сондажи до шистите и в тях се вкарват вода, пясък и химикали под високо налягане.

 

Да, безспорно фракингът нанася екологични вреди. Но проблемът има и други аспекти. По данни на НСИ България е зависима на над 98% от вноса на нефт и газ за енергийните си нужди. На практика тази зависимост отваря огромна дупка във външната търговия, на стойност над 9 млрд. лв. Това е валутен поток, който изтича от България основно към Русия, която засега е единствен доставчик на газ за нашата страна.

 

Вносът на газ възлиза на около 3 млрд. куб. метра годишно, като местният добив, реализиран основно от сондажите на Melrose Resources Sarl и Проучване и добив на нефт и газ АД дава близо 0.5 млрд. куб. м., част от които се изнасят. Потреблението в страната е около 3 млрд. кб. м. на година.

 

Добив на нефт в България на практика няма. В същото време рафинерията на Лукойл Нефтохим Бургас АД преработва 4.5 млн. тона суров петрол всяка година.

 

Според публикувания през тази седмица доклад на Агенцията за енергийна информация /EIA/ България разполага с използваеми шистови залежи от газ в размер на 480 млрд. куб. м. и от нефт, в размер на 31 млн. тона.

 

Тоест шистовите ресурси могат да задоволят напълно потреблението на газ в страната за 160 години, а на нефт за близо 7 години.

 

Тоест добивът на тези ресурси може да спести на страната валутни средства еквивалентни на брутния вътрешен продукт за няколко години и да намали значително зависимостта от Русия. На този фон забраната за добив не изглежда чак толкова добра идея.

И така ако сравним ползите и негативите. На една везна тежат екологичните щети, доказани при използването на фракинг. Този тип технология не може да се използва върху голяма част от територията на страната, тъй като поражда рискове за населените места и замърсява подпочвените води.

От друга страна са налице огромни икономически ползи. Изглежда решението на въпроса е да се намери баланс. За жалост и тук обществото се сблъсква с най-големия проблем на България – липсата на демократична държава и ефективни механизми за граждански контрол. Докато такива не действат ефективно в страната, ще е най-добре фракингът да остане под мораториум.