През седмицата Националния статистически институт публикува данни за инфлацията през октомври и потребителските разходи на домакинствата през септември. Според отчетите, инфлацията през октомври е била 0.6%, а с натрупване за една година 12.4%. От началото на годината поскъпването е достигнало 9.5%. Същевременно българското домакинство продължава да дава близо 40% за храна, като процентът вместо да се понижава до европейските нива, за 1 година се е увеличил с 3%. Ето и коментара на данните на двама от водещите български икономисти. 

 

Александър Божков, „Център за икономическо развитие”

Нашите очаквания за този месец бяха по-близо до 1% инфлация отколкото това, което обяви Статистиката – /0.6%/. Т.е. имаме едно по-рязко забавяне на инфлацията отколкото се очакваше, което от друга страна има своите обяснения в това, че някак си изведнъж свърши летният сезон. И е възможно да има по-рязък спад на цените. Така, че тук тези малки процентни разлики около половин на сто нямат голямо значение. Ние продължаваме да смятаме, че годишната инфлация ще надмине 10%, и сме дали прогноза на Центъра за икономическо развитие от 12%. Същевременно смятаме, че догодина е напълно възможно инфлацията да слезе наполовина. Защото двете причини, които ги смятаме за решаващи за високата инфлация за тази година са лошата реколта и високите цени на петрола и петролните продукти. Така, ако догодина има добра реколта няма основания цените на хранителните стоки да нарастват толкова много, а спекулативно напомпаните цени на петрола  все някога ще се спукат и е напълно възможно това да стане догодина. Това е напълно реално да стане догодина и тогава инфлацията да спадне до 6-7%. 

 

 

Лъчезар Богданов, „Индъстри уоч”

При всички случаи оповестените данни на Статистиката бяха очаквани, като от повечето икономисти и анализатори, така и от представителите на българското правителство. Ясно беше, че голяма част от лятната инфлация се дължеше на изключително лошата селскостопанска година в цялото северното полукълбо. От там дойде и резкият ръст и скок на цените на базовите зърнени култури и изобщо на хранителните продукти. Съчетано с високите цени на горивата. Това просто нямаше как да не се пренесе върху цените и в България. Разбира се, при нас проблемът се усложнява в значителна степен и от това, че голям дял от разходите на българските домакинства са именно за храна и енергия. Т.е. заради това, че сме по-бедни усетихме много по-тежко този ценови шок. Това се подкрепя и от последните данни на НСИ за потребителските разходи, където делът за храна е два пъти по-висок от разходите за храна средно в ЕС. Още повече в самите разходи за храна българските домакинства изключително много употребяват базови хранителни продукти – зърнени храни, тестени изделия, точно тези храни, при които се усети ценовия шок. И след като цените отразиха този огромен скок на международните пазари беше очаквано, може би с един или два месеца закъснение да се получи едно стабилизиране на ценовите нива. Затова според мен развитието през октомври отразява именно това. Т.е. изчерпване на този внос на инфлация от глобалните пазари.

По-важното, което трябва да се каже, е че за съжаление върху тези фактори ние имаме много малко влияние. Както цените на горивата на глобалните пазари, така и цените на базовите селскостопански продукти са продиктувани от международни тенденции. Т.е. независимо от това което се случва в България или това, което прави българското правителство или българския бизнес цените ще бъдат такива, каквито ги диктува международното положение на пазара. Не е  невъзможно до края на годината инфлацията да стане двуцифрена, но аз очаквам това, което се случи през октомври да продължи през ноември и декември. И ако изобщо има ръст на цените той да бъде в рамките значително под процент на месец до края на годината.