Проблемната гръцка икономика и стабилната, според правителството, българска икономика са привлекли еднакво количество преки чуждестранни инвестиции за миналата година – 2,2 млрд. долара. Това се вижда в Световния доклад за инвестициите. В сравнение с 2009 или година по-рано, у нас са влезли 35 % по-малко чужди капитали, докато в южната ни съседка спадът е с едва 10 на сто.
Статистиката отчита продължаващ спад на инвестициите у нас, дори вече те са със знак минус от началото на годината до този момент. На какво се дължи тази тенденция и опасна ли е за българската икономика? Отговор ще потърсим от изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции Борислав Стефанов.

За тази година се наблюдава сериозен спад на инвестициите у нас. На какво се дължи това и може ли да очакваме обръщане на тенденцията до края на 2011 г.?

Да, наистина за тази година цифрите на БНБ показват спад на инвестициите, но интересното е, че 2011 г. е различна от предходните. По принцип всяка година е различна от предходните, но по различни причини. Периодът 2006 – 2008 е имало един много добре изразен ръст на инвестициите у нас, но също така огромна част от тези инвестиции е била в три сфери – финанси, търговия и недвижимост. Някъде между 60 % и 90 % от всички инвестиции в зависимост от годината.
2010 г. ролята на инвестиции в тези сектори намаля значително, като цяло инвестиции в България през 2010 г. бяха с около 30 – 35 % по-ниски в сравнение с 2009 г., но за сметка на това делът на промишлеността и енергетиката беше много висок, всъщност миналата година е годината, в която над 50 % от инвестиции са от производство и енергетика.

2011 г., това, което я отличава от предходните години, е, че няколко големи компании са върнали междуфирмени заеми, които са били взети през 2007-2008 г. В случая най-големите три фирми са върнали заеми за над 100 млн. всяка, т.е. само трите най-големи фирми имат върнати заеми над 450 млн. евро. От гледна точка на статистиката, това изглежда зле, защото тези пари са излезли от България и се отчита като отрицателни инвестиции и това е една от причините общата цифра за инвестиции да бъде отрицателна. Иначе през 2011 г., като изключим тези няколко фирми, които са върнали големи заеми, профилът на инвестициите е подобен на този от миналата. Има инвестиции в недвижимост, но не толкова много, колкото в годините от преди кризата, инвестициите във финанси и търговията са по-малко, но за сметка на това има инвестиции в промишлеността от около 200 млн. евро за тази година. Така че тенденциите са 2011 г. да бъде подобна на 2010 г., ще видим какво ще се случи до края на годината.

Т.е. фактът, че се инвестира в енергетика и промишленост – сектори с висока добавена стойност и че фирмите връщат заемите си, според Вас е знак за изход от кризата?

Точно така, в разговори с финансовите директори на тези фирми това беше отбелязано, че от гледна точка на статистиката връщането на тези заеми може да изглежда зле, но всъщност това е знак за стабилност, защото тези български предприятия имат достатъчно ресурс, за да върнат тези пари на фирмите – майки. Така погледнато това показва стабилност на икономиката.

Разбира се, колкото провече преки чуждестранни инвестиции дойдат в България, толкова по-добре. Тук идва ролята на един по-активен и проактивен маркетинг и тя е много важна. Това, че кредитният рейтинг на България бе повишен много скоро, е много добър знак и би позволило при един добър маркетинг да се повиши познаваемостта на страната, а оттам и инвестициите у нас.

От гледна точка на Световния доклад за инвестициите, как ще изглежда на инвеститорите факта, че измерени в долари, в България и в Гърция има еднакво ниво на преките чуждестранни инвестиции – 2,2 млрд. долара. При нас обаче спадът е с 35 %, а в Гърция – с 10 % за миналата година?

Така е, но все пак този доклад е показва цифрите до края на 2010. Той също показва, че Либия е страната с най-много преки чуждестранни инвестиции в Африка, но подозирам, че догодина няма да е така и цифрите в следващия доклад ще го покажат.

В доклада на UNCTAD (United Nations Conference on Trade and Development) имаше няколко основни извода. Единият е, че инвестициите все пак са се възстановили. Т.е. ако 2007 е била върхова за инвестициите в целия свят от 2 трилиона долара входящи инвестиции, 2010 г. има един слаб ръст спрямо 2009 г. Нивата са около 1,2 трилиона долара, което е далеч от тези пикови стойности, но вся пак факт е, че движението е нагоре. И прогнозата на UNCTAD е, че до края на годината ще достигнем едни средни нива от 1,4 – 1,5 трилиона долара, които са наблюдавани от годините преди кризата 2005 – 2006 г.

Друг важен извод е все по-нарастващата роля на развиващите се икономики. За миналата година развиващите се икономики са привлекли над 50 % от всички входящи инвестиции. Също така за първи път тези икономики са били едни от големите източници на инвестиции – те са отговорни за 30 % от всички инвестиции по целия свят. Разбира се, тук ролята на Китай е много важна.
Друг важен извод е, че ролята на международните компании става все по-голяма, като изследването на UNCTAD показва, че от около 62 трилиона долара, което е цялата глобална икономика, целият БВП на света, над 16 трилиона – т.е. почти ¼, се произвежда от международни корпорации и от тези 25 %, около 10 % са във филиалите на международните корпорации. Така че тук ще влязат и български дружества, които са част от международни компании. Тяхната роля е все по-голяма и по-голяма. 

На фона на изводите от Световния доклад за инвестициите, доколко ще бъде успешна българската стратегия за привличане на инвестиции?

Българската стратегия за привличане на инвестиции трябва да бъде насочена повече и повече към активен маркетинг. В Агенцията за инвестиции чрез един проект по програма „Конкурентоспособност” ние вече приключихме първия етап на анализи и прогнози и ще преминем към втория. Аз се надявам, че това наистина ще помогне на България. Естествено, това трябва да бъде координирано и с останалите държавни и частни институции, които се занимават по един или друг начин с привличането на инвеститори в България. Но това, което наистина ще помогне на България, е когато се говори за Югоизточна Европа, инвеститорите да се сещат за България като място за правене на инвестиции, защото все пак това, че България е относително малка и относително непозната, е фактор фирмите да не идват у нас, колкото и наивно да звучи. Така че колкото повече се промотира България навън, колкото повече хората знаят за нас, толкова по-голям е шансът инвестициите у нас да се увеличат.

Каква е добрата промоция за България при положение, че инвеститорите от сектора на възобновяемата енергия например, които не са доволни от новия закон, казват „ние може да си тръгнем”?

Това не е добър маркетинг, от друга страна възобновяемата енергия е един от много други сектори, така че въпросът е като цяло какво се прави. Разбира се, много е важно инвеститорите като цяло да бъдат добре посрещани и добре обслужвани, защото един недоволен инвеститор в сферата на ВЕИ може да отблъсне и някой в сферата на промишлеността.

Важното е в сектори, които са набелязани като приоритетни, да се помисли какво може да направи държавата като тях, не само като маркетинг, а и в други сфери. Все още едно от оплакванията, не само на инвеститорите във ВЕИ, а и в много други сфери, е работата с администрацията, защото е свързана с много институции. Ето защо едно от нещата, които ние се опитваме да направим, е да измислим как агенцията за инвестиции да стане една входна точка, свързващо звено, което да облекчи работата на тези инвеститори с различните институции в страната.

Друго съвсем логично заключение на чуждестранните инвеститори би било – в България има банки, чиито банки – майки в Гърция не издържаха стрес-тестовете?

Тя цяла Гърция не издържа стрес-теста, така че...Контрааргументът тук е, че банките у нас са самостоятелни български дружества, така че по българското законодателство капиталовата адекватност е доста добра, ликвидостта е доста добра. Гръцките банки имат интерес техните дружества тук да са добре, ако нещо все пак се случи, да ги продадат като добре работещи предприятия, а не като източат парите и да ги продадат като фалирали такива.
Освен това българската икономика е свързана с гръцката. Гърция е един важен търговски партньор за нас, но все пак България е доста различна, много по-стабилна и политически, и макроикономически. Това са неща, на които трябва да се набляга. Да, това, че сме едни до други, е проблем, но все пак това е по-лошо заключение от лоша осведоменост, отколкото от задълбочен икономически анализ.

Доколко политически стабилни изглеждаме при трети вот на недоверие към правителството?

Аз не съм този, който внася вотовете на недоверие срещу правителството, така че...

А какво ще кажете на инвеститорите?

България е една действаща демокрация. В крайна сметка, това правителство трябва да има подкрепата на народа. Ако по някаква причина депутатите внесат вот на недоверие, те имат право. Ако пък тези вотове на недоверие не се приемат, това означава, че правителството има подкрепа.

Но аз си мисля, че тези неща са нормални за една действаща демокрация. Има и други правителства по света, които стоят по 30 години на власт и имат 99 % подкрепа на изборите.