За рецесия в еврозоната, която ще се разрази през втората половина на следващата година, предупреждават икономистите от Института за пазарна икономика, представяйки своя алтернативен бюджет на България през 2012 година. Според ИПИ съществува огромна опасност тази рецесия да продължи през годините, което директно ще се отрази върху икономиката на България.

Проблемите в Европа няма как да не се отразят на страната ни, тъй като за там пътува основната част от износа на местните производители.

Десислава Николова илюстрира това като посочи, че основен източник на преки чуждестранни инвестиции в България са страните от Европейския съюз - около 80% от ПЧИ идват от там. Това директно рефлектира върху възможността за българската икономика да се възстанови и да постигне по-високи нива на икономически растеж.

Тя обърна внимание на това, че у нас кризата бе усетена през 2009 година, тоест когато ефектът се пренесе върху износителите. Това доказва тяхната важност върху икономиката на страната.

Николова алармира, че износът ни е насочен основно към страни от еврозоната, които напоследък се появяват в новините като проблемни. Така например за Гърция отива 8.3% от износа ни, Италия с дял от 10.4% в износа ни. Големи партньори са Германия и Румъния. Около 61% от износа е за страни от Европейския съюз.

Според Николова са необосновани изказванията, че износът ни се е преориентирал към други дестинации от Азия като Китай и Сингапур. Не можем да разчитаме на тези пазари, за да помогнат за възстановяването и бързия износ на българската икономика, посочи тя.

Факторите на международната икономическа обстановка трябва да се отчитат, тъй като сме малка отворена икономика, която изцяло зависи от онова, което се случва в еврозоната и Европейския съюз.

Всички реномирани институции ревизираха надолу своите очаквания, докато нашето Министерство на финансите се отличава с относителен оптимизъм както за тази, така и за следващата година. Този оптимизъм не е основателен и следва да се преработи бюджета в посока на отчитане на тези нови, променени обстоятелства в глобалната икономика, които ще засегнат България, смятат от ИПИ.

От там предлагат да се разработи базов и песимистичен сценарий за макрорамката на бюджета с цел намаляване на риска от рецесия в Европа. В базовия сценарий трябва да се заложи балансиран бюджет, за да може в случай, че икономиката се развие в посока по-лоша от очакваната, да се достигне до разумен дефицит.

Също така е изключително важно в базовия сценарий да се заложат буфери, тъй като това, на което вносителите на бюджета казват "буфери", не може да даде техния ефект. Това, че в бюджета е заложен дефицит от 1.3% от БВП не може да се счете за буфер, особено ако се отчетат песимистичните очакванията за растеж на икономика, на които пък се базират приходите в бюджета.

Подходящ буфер е например съществувалото през 90-те години правило за разходите. То казва, че министерства, общини и други бюджетни институции могат да харчат 90% от полагаемите им се разходи до първата половина на годината. Останалите 10% не се харчат до средата на годината, когато стане ясно кой сценарий се реализира на практика - базовият или песимистичният.

Друга предпазна мярка би могла да бъде увеличението на  резерва за непредвидени разходи.

Петър Ганев от ИПИ обърна внимание на приходите в проекта за държавен бюджет. Това, което е заложено през 2012 година като данъчните приходи не достига нивото от 2008 година. Тоест кризата продължава да има ефект върху бюджета. Доста оптимистични прогнози не се сбъднаха, което рефлектира в дефицит.

От началото на кризата единственото, което правим, е да вдигаме данъци, акцизи, осигуровките, минималните осигурителни прагове. Появиха се нови данъци като туристическият налог, данъкът върху застрахователни премии. Така че данъчното време върху труда се увеличи, посочи Ганев.

Бюджетът трябва да бъде консервативен, построен с предвиждането за минимален ръст, който според ИПИ ще е 1% през 2012 година. Бюджетът трябва да бъде балансиран, а дефицитът да бъде премахнат изцяло. Трябва да има оптимизация на администрацията, в това число съкращаване на 15 структури и оптимизации в агенциите.

ИПИ прави предложения и за данъчни промени. На първо място премахване на данък дивидент, който сега е 5%. Данъка върху едноличните търговци да се понижи от 15% на 10%, предлагат още икономистите. Премахване на данъка върху застрахователните премии също може да бъде осъществено, тъй като той не носи приходи в бюджета и е излишно да се поддържа администрация, която да го събира. Премахване на неефективни данъци като този върху наследството и свиване на държавни и общински такси. Всеки от тези данъци носи под 100 млн. лв. в бюджета, посочи Ганев.

Той настоя за премахване на данъчни преференции, които изкривяват данъчното облагане, за закриване на неефективни държавни структури, ограничаване на субсидиите с 25% от планираното, както за земеделските производители, така и за БДЖ. Освен това от ИПИ са "За" идеята държавните служители да поемат своя ангажимент по плащане на осигуровки. Трябва да се ограничи и ранното пенсиониране.

Трябва да се засилят личните пенсионни и осигурителни връзки. Бъдещите пенсионери трябва да имат по-големи стимули да внасят повече пари в бюджета за осигуряване, за да имат стимул да получават по-голяма пенсия или да се пенсионират по-рано. Това допълнително може да изсветли икономиката. Наред с това трябва да се облекчи тежестта върху публичните финанси.

Ако всички тези неща се случат, бюджетът е напълно балансиран, дори има излишък от 20 млн. лв. Първичният баланс е положителен със 700 млн. лв., докато в сегашната прогноза той продължава да бъде отрицателен. Тоест ако махнем лихвите и забравим, че имаме дълг, ние пак сме на минус.

Ефектите от един такъв бюджет биха се изразили в стабилност и доверие към страната. Политиката на дефицити не доведе нито до възстановяване, нито до растеж на икономиката ни. Така че изпълнявайки алтернативния бюджет, ще имаме силна позиция в Европа, особено на фона на дълговата криза. Ще имаме една ефективна държава, която предоставя същите услуги с по-малко ресурси. Ще има повече пари в бизнеса и у гражданите. Това ще бъде една стабилна основа за растеж и за посрещане на евентуални външни шокове, каквито са доста вероятни, посочиха от Института за пазарна икономика.