Шиндзо Абе, чиято Либерал-демократическа партия спечели изборите в Япония, обеща да използва неограничени инфлационни политики, за да се пребори с икономическата криза в страната и да намали стойността на йената на международните пазари. Той предупреди Централната банка на Япония да не се противопоставя на волята на народа.

 

Дълбоката промяна в икономическата стратегия на нацията, която е сред водещите кредитори в световен мащаб, може да даде мощен тласък на глобалната икономика. Японските стимули ще стигнат до борсите и пазарите на облигации, чрез широкоразпространения през последните години кери трейдинг, но в много по-голям мащаб.

 

"Смятаме, че това може да бъде началото на нов цикъл на рефлация за глобалната финансова система, който, съчетан с възстановяването на САЩ, ще отбележи повратна точка в кризата", коментира Саймън Дерик от BNY Mellon.

 

"Това е изключително важно за растежа на световната икономика и пазарите вече започват да му обръщат внимание", счита Ларс Кристенсен от Danske Bank.


Подкрепен от пълно мнозинство Абе обяви, че ще "определи политика на съгласие" с централната банка на Япония за задължителна цел за инфлацията от 2% и "неограничени"парични стимули.

 

"Много рядко се случва паричната политика да бъде във фокуса на изборите. Кампания за необходимостта да се победи дефлацията и нашите аргументи ни спечелиха силна подкрепа. Надявам се, че централната банка на Япония приема резултатите и ще вземе подходящото решение", каза Абе.

 

При това той вече заплаши да наложи законодателни промени, ако централната банка на Япония откаже да изпълни исканията му.

 

Абе планира да овласти икономически съвет, който да "оглави" промяната на фискалната и паричната политика и да ограничи независимостта на централната банка.

 

Целта на съвета е да постигне ръст от 3% на японския номинален брутен вътрешен продукт. Според анализаторите тази цел наистина е амбициозна. Номиналният БВП на Япония не е регистрирал растеж от 15 години насам.

 

През последния месец основният фондов индекс в Токио Nikkei 225 нарасна с 10%, докато йената поевтиня с 5%. Пазарът вече отработва плановете на Абе. Въпреки това стойността на Nikkei все още е със 75% под върха достигнат през 1989 г.

 

Абе планира създаването на "фонд за валутна война", за да отслаби йената с покупки на чуждестранни облигации, копирайки политиката на Националната банка на Швейцария срещу франка.

 

Ефектът от неограничените покупки на облигации, които SNB започна през миналата година, беше запълване на бюджетните дефицити в еврозоната. Ако Япония направи същото, но в много по-голям мащаб, това би означавало глобален взрив на количествено улесняване.

 

Проклятието на Япония като нация кредитор с нетни активи в чужбина за 3 трилиона долара е, че йената се счита за сигурно валутно убежище по време на криза. Ефектът от силната йена обаче задушава износа и развитието на японската икономика. За това допринасят и поскъпването на енергията в страната, която беше принудена да затвори всичките си ядрени електроцентрали след аварията във Фукушима и частичният бойкот на японския експорт в Китай. Комбинираният ефект от тези проблеми доведе до дефицит във външната търговия.

 

Въпреки политиката на количествени улеснения през последните години японската икономика остава в капана на дефлацията. Но пък реалната стойност на спестяванията се увеличава за разлика от останалите развити страни.

 

Но и печатането на пари може да доведе до проблеми. В портфейлите на японските банки има 9 пъти повече държавни облигации от стойността на основния им капитал. А инфлацията ще доведе до рязко повишаване на лихвите по японския дълг.

 

Професор Ричард Вернер от университета в Саутхемптън, автор на "Принцовете на йената", смята, че централната банка на Япония е виновна за провала на страната в преодоляването на последствията от финансовата криза от 90-те години на миналия век. Според него с нерешителната си политика, банката е принуждавала японските правителства да разчитат на големи дефицити, което е довело до нарастване на държавния дълг до 240% от БВП на страната. Така че печатането на пари наистина ще съживи третата по големина икономика в света, но Абе е изправен пред труден и опитен противник в лицето на Японската централна банка. /Амброуз Еванс Причард, The Telegraph/.