Актуална статистика за България все още не е излязла, но достатъчно показателни са и данните за 2008-а, когато средствата, изразходвани за покупки на стоки и услуги с издадени у нас карти "Виза", се увеличиха (на годишна база) със 126.7% - до 290.7 млн. евро.

По-нови данни засега представи само Първа инвестиционна банка, която за периода от началото на април до края на юни отчита 20.28% ръст на годишна база в броя на плащанията, извършени с издадени от нея карти. Специално при транзакциите с дебитни карти с логото на ПИБ увеличението е 27.67 процента.

Общият брой на дебитните карти, които банките са издали, по информация на БНБ към 31 декември 2008 г. са 6.84 милиона, а на кредитните 1.29 милиона. Вярно е, че едно е човек да има дебитна или кредитна карта, а съвсем различно - да я използва. Не е тайна, че едва ли българските картодържатели щяха да са повече от 10-15% от населението, ако преди десетина години държавата не бе възприела практиката "принудително" да превежда заплатите на чиновниците по банкови карти. Към това число трябва да се прибавят и всички пенсионери и осигурени, които получават пенсии, помощи, болнични и обезщетения по сметки, свързани с банкови карти. Освен това със сигурност доста хора имат в портфейла си поне една дебитна или кредитна карта, която се е оказала там случайно... тоест като "бонус" към спестовната сметка или към ипотечния кредит на притежателя си.

Ако има сегмент от икономиката, където грозният отпечатък на кризата не си личи така силно, то това е картовият бизнес. Експерти в бранша твърдят, че рецесията не се е отразила негативно нито на издаването, нито на използването на дебитни и кредитни карти. Ако се съди по данните, които неотдавна "Виза Европа" публикува, дори може да се говори за доста приличен ръст. През второто тримесечие на 2009 г. например европейският картов оператор отбеляза увеличение от 14% в броя на извършените транзакции, а при дебитните карти нарастването е още по-чувствително - 19 процента. Между 1 април и 30 юни 2009-а "Виза Европа" е обработила повече от 1.75 млрд. броя плащания, от които 1.33 милиарда са направени с дебитни карти. За сравнение, броят на операциите през същия период на 2008 г. бе 1.53 млрд., от които 1.11 млрд. са били с дебитни карти.

Явно картите лека полека изместват парите в брой. Оттук нататък целта е да се зарибят с предимствата на безкешовото плащане онези, които все още рядко посягат към електронното платежно средство и предпочитат парите в брой.

Вярно е, че притежателите на кредитни карти заплащат

годишна такса за картовата сметка

варираща между 25 и... 250 лв., която естествено е приход за банката. Само че тези постъпления не са достатъчни за поддържане и развиване на мрежите от ПОС терминали и АТМ устройства, както и за повишаване на сигурността на плащанията. Още повече че такава такса не се събира за дебитните карти, а приходите по тях идват само от тегленето на пари от банкомат - или при плащане на покупки в магазините и в ИНТЕРНЕТ.

На ценово равнище конкурентната борба между банките се проведе преди години. От тази гледна точка услугите на всички кредитни институции са приблизително еднакво атрактивни. Което усложнява живота на картовите експерти, карайки ги да си блъскат главите

какви допълнителни стимули

да предложат на клиентите си. Та затова няма нищо изненадващо, че банките ни заливат с какви ли не промоции, бонуси, специални предложения... И само една малка част от тях са свързани с игри, томболи и награди. Останалите преференции са достъпни за всички, които четат внимателно условията на договорите си и знаят как да се възползват от предоставените им възможности, без да попаднат в малките капанчета.

Един от начините банковите карти да се използват по-често е, като плащането на покупките с тях стане по-изгодно. Затова някои банки връщат обратно в сметката на клиента си процент (1 или 2 на сто) от оборота, който той е направил с картата им. Естествено понякога

има заложени малки капанчета

Например че офертата важи само в случаите, когато заплатената сума при едно пазаруване надхвърля определен размер, или че за даден период от време харчовете са повече от някакъв минимум. Бонуси могат да се получат и когато покупките са от определени търговски обекти, с които банката издател на картата работи.

Едва ли някой си мисли, че тези суми излизат от "джоба" на кредитната институция. Не, просто по-големите обороти с кредитни и дебитни карти носят повече приходи от такси и комисиони, които търговците, ползващи ПОС устройства, плащат. Вероятно нататък по веригата те прехвърлят голяма част от тази тежест върху крайния потребител, който заплаща по-висока цена за стоките. Но, както се казва, това не е аргумент против използването на банкови карти. Напротив, колкото по-голям оборот се прави с тях, толкова по-силно ще се усети ефектът на така наречения бонус "кеш бек" и по-лесно ще се компенсира поскъпването на продуктите.

Атрактивна оферта, предлагана от банките, е

отстъпката при заплащане с карта

в избрани търговски обекти. Намаленията могат да достигнат и 15-20 процента. Преференциалните условия нерядко включват и възможност за разсрочено плащане - например на шест или дванадесет вноски, без оскъпяване. Понякога предложенията са валидни само за определен период и са свързани с някакви сезонни покупки - например "екипирането" на учениците преди първия учебен ден. В други пък преференциите да се плаща разсрочено при 0% лихва просто са част от стандартните условия на кредитната карта. Най-често отстъпките в този случай важат за избрани магазини за мобилни телефони и услуги, вериги за бяла и черна техника, уреди за вграждане, компютри, електроника, климатици, фотографска техника, часовници, оптика, мотопеди и мебели... И обикновено е поставено условие цената на покупката да надхвърля някаква сума - например 100 лева.

Впрочем може да се каже, че бонусите, които банките предоставят на своите клиенти картодържатели в партньорство с други пазарни играчи, родиха специализирани продукти каквито са

кобрандираните карти

При тях преференцията най-често се изразява в сериозни отстъпки, по-ниска лихва, по-дълъг гратисен период при заплащане с картата на продуктите или услугите, получени от партньора. При някои карти е премахната дори месечната такса за поддържане, ако с тях е направен оборот над определен праг във фирмите партньори на банката в издаването на тези карти.

В последните години особено популярни са кобрандираните кредитни карти, при които банките си сътрудничат с някой от мобилните оператори. Често електронните платежни средства дават като бонус и определен брой безплатни минути за разговор, който обикновено зависи от оборота с кобрандираната карта на ПОС терминали. "Добавената стойност" понякога включва и възможност за автоматично погасяване на месечната сметка за мобилни услуги и безплатни SMS известия за всички транзакции с картата в реално време.

Възможността за автоматичното плащане на задължения не е ограничена само при кобрандираните карти. Картодържателите на много от кредитните институции могат да ги упълномощят да обслужват текущите им месечни задължения, като за целта черпят пари от картовата им сметка. При някои банки тази услуга върви "в пакет" с връщане в сметката на клиента на сума, равняваща се на определен процент от платеното за битови услуги.

Това всъщност е другият стимул, с който банките си служат, за да накарат клиентите си да използват по-активно своите карти -

пестенето на време

В тази категория може да се добави и още една услуга, която "добавя стойност" към банковите карти. Става дума за възможността при плащане на покупки с карта "Виза" в определени търговски обекти (бензиностанции на "Петрол" и магазини "Пикадили") картодържателят да получи до 50 лв. от своята сметка в брой на касата. Освен че пести време и усилие за ходене до банкомата, тази услуга намалява и разходите на притежателя си. Защото той не плаща отделна комисиона за ползване на услугата, а само такса за платените покупки на ПОС-терминала (ако банката събира такава). Засега това удобство се предлага само на клиентите на Първа инвестиционна банка и Обединена българска банка.

Говорейки за бонуси, няма как да пропуснем и безплатните застраховки при пътуване, които осигуряват кредитните карти на VISA и Master Card. Обикновено полиците се активират автоматично при плащане с картата в чужбина или при закупуване на туристически пакет, покриващ разходите за нощувка в хотел, самолетен билет, наемане на автомобил или друга услуга извън границите на България. Ясно е, че въпреки че

застраховките са "безплатни"

премиите по тях се калкулират в цената за обслужване на кредитната карта. Привилегиите, които банките предоставят на своите картодържатели, никак не са малко. Например, наемайки кола с някои видове кредитна карта, клиентите не плащат депозит. Често ползването на определени електронни платежни средства при резервация в първокласни хотели осигурява прилична отстъпка от цената (от порядъка на 15 и повече процента). Кредитната карта може да донесе на притежателя си дори членство в престижни клубове, както и безплатен достъп и консумация в бизнес салоните на международните летища. Разбира се, тези бонуси не важат за обикновените електронни платежни средства, а за тези, които се издават на т.нар. ВИП клиенти. Но при всички случаи е добре картодържателят да проучи всички възможности, които му предоставя неговата карта, преди да я забрави в портфейла си.