Защо българската ДС разрешава на „класовия враг” да арестува леви терористи в „Слънчев бряг” през 1978? Тогава България е на ръба на фалита и се нуждае от западногермански марки, твърди германският историк К. Неринг, цитиран от Deutsche Welle.

Проучванията на Кристофер Неринг излязоха в реномираното списание „Тримесечник за съвременна история”. За тях става дума и в публикация на Die Welt,.

На 27 май 1978 година терористът Тил Майер и още две негови съмишленички успяват да избягат от предварителния арест в берлинския затвор „Моабит”. И тримата членуват в ляво-радикалната организация „Втори юни”, която е, тъй да се каже, „по-малката сестра” на прочутата Фракция „Червена армия” в Западна Германия. Обвиняват ги в отвличания и банкови обири, в планирани покушения срещу обекти на НАТО и срещу високопоставени военни от алианса. След бягството си, тримата успяват бързо да се прехвърлят в Източен Берлин. Независимо от това, че са въоръжени и във ФРГ ги издирват, властите в ГДР си затварят очите и ги оставят на свобода.

За българската Държавна сигурност обаче нещата изглеждат другояче. Докладна записка от 13 юни 1978 година в архивите на ДС потвърждава, че служител на западно-берлинския затвор „Моабит” е разпознал в българския курорт „Слънчев бряг” издирвания терорист Тил Майер. Служителят съобщил на своите началници, а два дни по-късно посолството на ФРГ в София научава по дипломатическия си канал с Външно министерство в Бон за предполагаемото местопребиваване на Майер.

От този момент нататък започва едно доста необичайно за годините на Студената война сътрудничество. Българските комунистически тайни служби разрешават на полицейските служители от „вражеска” Западна Германия не само да влязат в страната, но и да действат свободно в „Слънчев бряг”.

Германците обаче трябвало да донесат свои технически средства - това изискване на българската страна навярно е било изцяло по вкуса на служителите на Федералната криминална служба. На 21 юни била успешно проведена и самата операция. Дни по-късно списание Spiegel я описва така:

„Проследяването на място се оказа успешно, скоро бяха идентифицирани и двете постоянни спътнички на Майер. След като уточниха с българската страна условията за репатрирането на издирваните, германските служители проведоха операцията. В сряда около четири часа Майер и двете му спътнички бяха засечени в кафенето срещу неговия хотел. Малко по-късно към тях се присъедини още една млада жена. Още докато четиримата сърдечно се радваха на тази своя среща, служителите нанесоха своя удар.”

След ареста четиримата веднага са прехвърлени във ФРГ, където ги очаква процес и дългогодишно лишаване от свобода. Пита се обаче, защо българската Държавна сигурност внезапно е решила да измени на своите другари от източногерманската Щази и да предаде терористите на ФРГ? Според Кристофер Неринг, решението е взето на най-високо политическо равнище – тоест от самия Тодор Живков. За това твърдение няма писмени доказателства, но то звучи логично, ако проследим по-сетнешните събития.

Към този момент България е на ръба на държавния банкрут и спешно се нуждае от западни кредити. Един от начините да се получат такива кредити е ако страната получи кредитни гаранции от правителството на ФРГ. Както впрочем и става. По онова време Западна Германия е един от най-големите търговски партньори на България извън СИВ. На търговските панаири в България западногерманските фирми дори са повече на брой от съветските.

На този фон очевидно София има мотив да покаже добра воля и да разреши на западногерманската полиция да арестува издирваните терористи. Българската ДС и германските служби вече поддържат служебни контакти – например в борбата срещу трафика на наркотици през България към Западна Европа или пък на крадени автомобили в обратната посока. Малко по-късно на посещение в София пристига и западногерманският министър на вътрешните работи Герхард Баум.

На българската ДС обаче публичното отразяване на ареста създава сериозни главоболия с партньорите в ГДР. Шефът на Щази Ерих Милке е изключително разгневен, че българите са предали „неговия човек” Тил Майер, който впрочем веднага след излежаването на присъдата си през 1986 година продължава кариерата си вече официално като агент на източно германските тайни служби.