След всеки аукцион на държавни ценни книжа медиите излизаме с възторжени заглавия за постигнатата "рекордна" ниска доходност. Всеки път това е голяма новина, защото успешно изкупените емисии означават, че държавата пак е успяла да получи евтин заем при ниски лихви от местните банки, пенсионни фондове и инвестиционни компании. 

За да й дадат 50 млн. лв. заем с връщане след десет години и половина, през тази седмица играчите поискаха само 3.26% лихва от държавата. За 7-годишните ДЦК, пласирани през този месец, пазарът поиска 2.54% лихва, а за 3-годишните облигации лихвата бе едва 1.13%. При всички аукциони, които се проведоха през тази година, презаписването на емисиите бе от над три пъти, което показва колко много поръчки за покупки остават неудовлетворени.

Очевидно е, че вътрешният пазар е гладен за български държавни ценни книжа и предлаганите количества са му малко. Държавата обаче не показва, че би се впуснала да засища този глад, макар ситуацията да е изключително съблазнителна - сега, повече от всякога, тя е в изгодна позиция да взема пари назаем при исторически ниски лихви.

Причината да не го прави е, че управляващите залагат на консервативна политика и не искат да увеличават вътрешния дълг. Въпросът, който следва, е доколко това е добро за икономиката?

В планирания за тази година бюджет е заложено, че дефицитът ще бъде от 1.1 млрд. лв. Икономисти очакват, че той ще е доста по-малък и в този смисъл на държавата няма да й се налага да взема пари назаем чрез емисии на ДЦК. Въпреки това в плана на финансовото министерство за тази година са заложени емисии на дълг за общо 1.2 млрд. лв.

От индустрията на банките коментират, че това количество ДЦК няма как да утоли глада на участниците в аукционите. Ето защо може да се предположи, че резултатите от тях до края на годината ще са все така "рекордни".

Нежеланието на държавата да се натоварва със заеми е едната страна на монетата. Другата е растящият проблем, срещу който се изправят особено банките и пенсионните фондове, а именно да намерят в какво да инвестират постъпващите при тях средства. Известно е, че ръстът на депозитите изпреварва този на кредитите и това кара банките да се преориентират към несвойствената за тях дейност да са инвеститори. Макар и ниска, доходността, която носят държавните ценни книжа, е предпочитана, защото е почти безрискова. Същите са и причините, които карат пенсионните фондове да са особено агресивни на аукционите на ДЦК. На последните търгове те успяваха да запишат по около 30% от предлаганите количества, конкурирайки се най-вече с банките.

Местните институционални инвеститори все още са сърдити на финансовото министерство, че ги пренебрегна при емитирането на еврооблигации през миналата година и практически ги изключи от кръга на купувачите. Надеждите им сега са свързани с 2015 година, когато България ще трябва да посрещне нови, по-големи плащания към кредиторите си и отново може да се наложи излизане на външните пазари с облигационна емисия.

Експерти посочват, че тези средства могат да бъдат трупани и постепенно от вътрешния пазар, стига финансовото министерство да се спре на подобна стратегия. Тя ще бъде изкована най-вероятно след изборите и ще бъде много показателна за влиянието, което биха могли да окажат банките и пенсионните фондове върху следващия финансов министър с техния глад за ДЦК.

Практиката на изпомпване на ресурс от местния пазар чрез емисии на ДЦК може да бъде доста опасна. Причината е, че това е ресурс, който принципно би следвало да се инвестира в реалната икономика. Когато вместо натам, той потече към държавните ценни книжа, това означава, че банките и пенсионните фондове директно дават пари на държавата, за да може тя да плаща пенсии и социални помощи.

Ако Българската фондова борса бе ликвидна и ефективна, проблемът за големите инвеститори нямаше да е толкова сериозен. А тя все още е на дъното заради неволите, които реалния бизнес изпитва. По последни данни на Българската стопанска камара фирмите в България имат да вземат 350 млн. лв. от общините и държавните власти. Ако най-накрая този дълг бъде изплатен, междуфирмената задлъжнялост, която се изчислява на 200 млрд. лв., би започнала да се чисти, а с това и положението на местния бизнес би се нормализирало.

Така пак се връщаме към държавата, която хем има да дава, хем не иска да вземе от ресурса, който й се предлага. Консервативната политика със сигурност прави така, че финансовите показателите на страната изглеждат добри и стабилни, но дали е нужно това затягане на коланите да продължи по същия начин и занапред, вместо да се потърсят начини за по-бързо възстановяване на икономиката?

Ехото от аукционите на ДЦК нашепва, че малко повече смелост и креативност във финансите понякога не са излишни.