Точно пет дни остават до 2 август, когато САЩ трябва да извърши плащания към кредитори, за които обаче в момента в държавната хазна няма нито цент.

За да не се "посрами пред чужденците", в Конгреса от няколко седмици текат люти спорове за това как да се разреши проблема, защото нивото на допустим държавен дълг е вече достигнато и ако иска да покрие плащанията по дълговете си с трупане на нови, държавата трябва да получи благословията на народа, чиято воля упражняват парламентаристите.

Междувременно натискът, който тази патова ситуация оказва върху пазарите, е очевиден и доста неприятен. Инвеститорите са в очакване кредитния рейтинг на САЩ да бъде понижен, което води до масови разпродажби на долари и акции и ново поскъпване при златото и швейцарския франк.

Въпреки очакванията, че решението на проблема е лесно - с вдигане на тавана на допустимия държавен дълг, до такова все още не се стига, а политическите дебати по темата са повече от горещи. Яростна е битката по въпросите, свързани с поемането на всеки долар нов дълг и принудителните ограничения, до които това ще доведе за обикновения американски гражданин или предприемач.

Основният въпрос в дебата по темата е с колко точно да бъде вдигнат тавана на допустимия държавен дълг.

Лидерът на републиканците в конгреса на САЩ Джон Бьонер смята, че $ 1 трлн. е достатъчен за да покрие нуждите на страната през следващите 6 месеца. За цялата 2012 година обаче ще са нужни още $ 2.5 трлн., което вещае последващи корекции на този лимит.

Другата сума, около която се вихрят калкулациите в момента, е $ 2.4 трлн., които някак трябва да стигнат до изборите догодина. Зад този план стои подкрепата на демократите в американския сенат.

И двата плана имат общи черти - за да се случат, правителствените разходи трябва драстично да се свият, ще има и вдигане на данъците. И пак дебатите кръжат около това с колко да се режат харчовете и колко по-надълбоко да се бръкне в джобовете на американските данъкоплатци.

До тук има консенсус за свиване на бюджетните разходи с $ 1.2 трлн. засега. В бъдеще ще се разглежда необходимостта от още по-големи икономии, които обаче неминуемо ще засегнат социални сфери като здравеопазването и помощите на безработни и пенсионери например. За да е по-безболезнено орязването на бюджетите там реформите може да се програмират постепенно напред във времето. Така например при 10- годишен план за икономии могат да се постигнат $ 2.7 трлн. спестени разходи.

Любопитно, но и в американския Конгрес се заиграха с дянковата пица. Кавърверсията там обаче е с лютото в пицата. Сякаш парламентаристите са си поръчали пица пеперони. Обадили са се на телефона и само чакат кой да им я достави. В момента разносвачът чука на вратата, а депутатите спорят за това кой да я плати. Ако таванът на допустимия държавен дълг не бъде вдигнат сега, това за момчето от другата страна на вратата ще означава, че конгресмените вече не искат пицата. Ако го оставят да чака твърде дълго, той може и да си тръгне, представят ситуацията образно журналистите от другия край на океана.