Няма законова пречка офшорна компания да придобие пенсионен фонд Доверие. Това коментират специалисти пред DarikFinance.bg по повод на анонсираната вчера сделка между Vienna Insurance Group и United Capital PL, при която е договорено прехвърлянето на 92% от капитала на ПОК Доверие.

Специалистите коментират, че от тук нататък изключително правомощие да разреши или отхвърли сделката има заместник председателя на Комисията за финансов надзор Ангел Джалъзов. В мотивите си той ще трябва да изясни два основни въпроса: какъв е произходът на средствата, с които ще бъде изплатена сделката и какво е качеството на купувача. Времето, с което надзорът ще разполага, за да претегли мотивите "за" и "против" сделката, е 30 работни дни след внасяне на молбата за издаване на разрешение. 

Първото, което купувачът на ПОК Доверие ще трябва да представи пред надзорния орган, е информация за това кой е крайният собственик на дружеството, което иска да придобие активите. Няма изискване той да е стратегически инвеститор с опит в сферата на пенсионното осигуряване.

Според Кодекса за социално осигуряване, чл. 121б, учредители и акционери в пенсионноосигурителни дружества могат да бъдат и юридически лица със седалище в друга държава членка, тоест няма пречка и регистрирани в офшорни зони дружества да искат да станат акционери в пенсионнен фонд.

Изискване към акционерите физически лица е да нямат необслужвани кредити, да не са съдружници или акционери, членове на управителен или контролен орган в дружество, с което пенсионноосигурителната компания има договорни отношения или участва като страна по сделки.

Остава отворен въпросът дали КФН би могла да се позове на субективни фактори, с които да се противопостави на финализирането на сделката, ако например се окаже, че купувачът отговаря напълно на условията, но е безизвестен 26-годишен бизнесмен с чисто кредитно досие, какъвто бе случаят с Лъчезар Варнаджиев, който купи Кремиковци през 2011 година. 

На следващо място, преди да издаде разрешение за сделката, КФН би следвало да изиска документи, които да удостоверят произхода на парите, с които ще се изплати сделката. Те трябва да са изцяло собствени, като има пречки пред това да се ползват банкови заеми за покупка на дружества от обществено значение.

Причината заемният капитал да не е желан при подобни сделки, е че купувачът ще има интерес да източва дружеството, за да обслужва заема си. В случая с ПОК Доверие, което има 1.2 млн. клиенти, става въпрос за гарантирането на баланс между личния интерес на собственика на дружеството и този на осигурените лица. Още повече, че в случая компанията оперира не със собствени, а с парите на осигурените лица.

Цената по сделката между Виена иншурънс груп и  United Capital PLC не бе назована във вчерашното съобщение. В медиите обаче циркулира прогноза, че договорената сума е между 160 - 170 млн. евро. Вестник Капитал мотивира прогнозата си с това, че при предишен опит за покупка на ПОК Доверие банкерът Цветан Василев е предложил 150 млн. евро чрез фирмата си Бромак, но предложението му не е било прието.

Според Кодекса за социално осигуряване, ако купувачът на ПОК Доверие е юридическо лице, то ще трябва да представи финансови отчети за последните три години, с които да покажат стабилност. Остава обаче въпросът какъв би бил интересът от придобиване на компания срещу 150 млн. евро, при положение, че годишно Доверие реализира печалба между 5 - 7 млн. евро, което означава, че за да се възвърне инвестицията от покупката й, ще са необходими поне 21 години.

Че съществува притеснение около това кой и с каква цел купува Доверие стана ясно преди седмица, когато синдикатът КНСБ, в качеството си на акционер с 1% от капитала във фонда, алармира за предстоящата продажба, а цялото ръководство на Доверие подаде оставка в знак на несъгласие с липсата на прозрачност в процедурата.

От КНСБ предупредиха, че имат "сериозни опасения за разклащане на най-голямата пенсионно-осигурителна компания, а от там и сриване на националния пенсионно-осигурителен пазар". От ПОК Доверие пък се ангажираха, че ако сред осигурените 1.2 млн. души във фонда има такива, които са недоволни от новия собственик и биха искали да сменят пенсионния си фонд с друг, ще могат да го направят без да им се пречи, като това няма да дестабилизира пенсионносигурителната система.