Масов протест срещу приемането на ACTA в България се готви следващия уикенд. Над 28 000 души до момента са се обединили във Фейсбук срещу решението на властта да приеме и подпише споразумението за контрол в интернет. Освен протест в София на 11 февруари, се готвят такива и във Варна и Бургас.

Търговското споразумение за борба с фалшифицирането всъщност има благородната цел да защити авторските права на производителите по света. Зад текстовете му обаче мнозина политически и граждански организации не само в България и в Европа видяха опит да се премахне анонимността в интернет, да се наложат филтри на информацията и изобщо да се трансформира изцяло структурата на глобалната мрежа. Основното опасение е, че след като влезе в сила това споразумение, интернет-доставчиците ще са длъжни да следят трафика и да дават информация за това кой къде влиза и какво тегли.

Евродепутатът Ивайло Калфин, който е докладчик в ЕП по въпросите на сигурността в интернет, призова българското Народно събрание да не ратифицира този документ. Според него споразумението ще срещне сериозен отпор в Европейският парламент през юни и има вероятност да не бъде подкрепено.


Господин Калфин, призовахте българския парламент да не ратифицира Търговското споразумение за борба с фалшифицирането. Какви са аргументите Ви за това и как всъщност се прокрадна този важен документ извън вниманието на общественото мнение в България?

За съжаление общественото мнение е ангажирано с толкова проблеми, които непрекъснато възникват, че вече трудно следи важните теми. Но проблемът тук по-скоро е свързан и с подхода, по който се договаря това споразумение ACTA, и с българската позиция. Той като цяло се договаря на тъмно. От 2008 година започнаха преговорите и обикновено обществеността разбира това, което се договаря в него, по изтекла информация - в Уикилийкс се появяваше, Европейският парламент пусна информация, до която беше стигнал и така нататък.

А решението на българското правителство - аз доколкото разбрах, на две заседания в края на миналата година без дебати е упълномощил посланика ни в Япония да го подпише, също си е вина на българското правителство, че не е дало по-широка информация за това нещо. Има няколко проблема в това споразумение и те са от различен характер и се виждат от много страни, включително обществеността в тези страни, които са го подписали. Първият проблем е правен - начинът, по който се предлага това споразумение да действа и след това да се променят националните законодателства, не отговаря на много, даже противоречи на доста принципи и не дава идея как точно ще се бори с подправените, фалшифицираните стоки.

На второ място особено когато става въпрос за интернет - там мисля, че са най-сериозните проблеми, това споразумение предлага един режим, в който трябва изключително силно да се доверяваме на доброто желание и добрата воля на институциите, включително за следене в интернет, нещо, което не е допустимо и Европейският парламент също има трайна позиция, да се изисква от доставчиците и да вземат мерки - да четат примерно и-мейлите ви или да гледат в кои сайтове влизате и там, където нещо не е станало както трябва, да вземат мерки. Как могат те да преценят дали е нарушаване някой път на търговската марка. Ако споменете в мейла си думата Nike, те ще се сложили примерно филтър, за да я намерят, това значи ли...или ако покажете, че имате някоя дреха маркова, как ще прецени интернет доставчикът, че това е фалшифицирана дреха. Така че тук се дава изключително силно право интернет доставчици и национални институции на практика да влизат във всякакъв вид кореспонденция и всякакъв вид дейност и на практика да ги....

Така че доброто намерение, което аз изцяло подкрепям - да се спазват правилата и да се защитават правата на интелектуална собственост в никакъв случай не може да се постига с такива мерки, каквито са предложени. То е ограничаване и строги наказания в интернет и най-лошото е шпиониране и то от страна на интернет доставчици.

Каква е съдбата на този документ в Европейския парламент? Знаем, че докладчикът по темата се оттегли. Доколко и как десницата прави опит за бързото прокарване на този документ и изобщо каква прогнозирате, че ще бъде съдбата му на ниво европейски институции?

Тази документ е подписан от осем страни извън ЕС оригинално плюс 22 страни от ЕС, присъединили се по-късно, и самият Европейски съюз. Какво означава това от гледна точка на ЕС и страна членка, каквато е България?

Подписването от страна на ЕС може да има сила само ако то бъде потвърдено с ратификация в Европарламента. Той досега е изразявал много ясно позиция нееднократно против подобен вид текстове. Така че аз силно се надявам и ще работя много активно, както и преди това съм го правил, в парламента тази ратификация да не мине. Но даже да се ратифицира в Европейския парламент, много ясно е казано, че това не става част от европейското право. На практика споразумението дава стандарти и вече изисква всяка една страна да си съобрази националното законодателство, включително криминалното, защото се криминализират много дейности, с тези стандарти. Пример ще ви дам: казва се, че трябва да бъдат конфискувани стоките, които са подправени, или трябва да бъдат затваряни сайтове, които поддържат информация или с търговска цел използват подправени стоки или се свалят музика или филми с авторски права. Тук вече националното законодателство трябва да бъде развито и да се каже как точно това да се случи.

Тача че най-важна в случая е ратификацията от националните парламенти. Ако това споразумение бъде ратифицирано от българския парламент, ние на практика ще се задължим да изработим това законодателство, което за мен е абсолютно неприемливо. Така че най-доброто според мен е нито в Европейския парламент, нито в националния да бъде ратифицирано това споразумение и да продължат усилията да се търсят нормални начини на основата на технологиите да се запазват производителите от нарушаването на авторските им права, но не по този начин.

В същото време министър Трайков каза, че по никакъв начин един подобен документ не ни обвързва с бъдещи законодателни промени, което няколко пъти беше подчертано и че всъщност нищо по-различно от това, което съществува в българските закони, няма да бъде дописвано. Доколко и как четем коректно един такъв документ като изисквания?

Мисля, че министър Трайков дава една изключително объркана позиция в последните дни. Първо, той е предложил на Министерския съвет да подкрепим това споразумение. Вчера чета коментарите му, че той е предложил да го подкрепим, но ние можем да внесем в него промени. Ние не можем да внесем вече промени. Те се внасят преди то да бъде подписано. Един път, в който тръгнат подписите на страни, текстът е договорен. Освен това той казва, че не вярва, че в България ще може да се спази това споразумение. Ами защо го предлага тогава на Министерския съвет? Естествено, че ще се наложат и промени в законите. Тези международни стандарти, които се приемат в това споразумение, трябва да се видят - и с това се ангажира на практика страната - в националното законодателство. Според това споразумение се създава нов орган, който е извън системата на ООН или на някакви съществуващи институции, който започва да следи коя държава го прилага и коя - не. Но вече като е станало част от международното право, този документ има приоритети над българското право, така че така или иначе ще трябва да се направят съответните промени. Много ще са последствията от ратификацията на това и аз не бих ги подценявал.

Очакванията Ви, много сериозен ли ще бъде отпорът и в другите европейски страни, след като виждаме вече протестите в някои от държавите членки и във времето кога се очаква ЕП да разгледа отново този въпрос?

Във ЕП този въпрос ще влезе през юни. Даже мисля, че е дадена дата - 12 юни е целта да влезе в пленарна зала. Преди това има работа в комисии, разбира се. Очаквам много остър отпор. Това споразумение е част от силен натиск за промяна на законодателството - и национално, и международно. В САЩ тече процедура, има два предложени закона SOPA и PIPA, които създадоха изключително много промени и даже част от вносителите им си оттеглиха подписите заради реакцията в американското общество. Сега виждаме подобен вид реакция на подобни мерки в цял свят на практика. Така че мисля, че трябва много ясно да се види, че този начин, който е намерен - с полицейщина в интернет, няма да реши въпроса. Смисълът на интернет е той да се остави да се развива свободно. Ако бъде прието това споразумение, ще се ограничи изключително много използването на отворен код, ще се ограничи използването на интернет. Ще се налагат филтри, ще има цензура в интернет, всичко това противоречи на нормалните принципи на развитие на технологиите, така че надявам се, че ще бъде много остър отпорът.

Нещо като интернет в Китай, ако се опитаме да си го представим, със сериозни филтри.

Нещо подобно. Не мисля, че ще има много ентусиасти да въведат китайската система и да знаят, че им четат всеки мейл и всяко влизане в сайт. Искам ясно да кажа: аз не оправдавам нарушаването на авторски права. Но не по този начин трябва да се защитават.

Вие готвихте доклад по въпросите на сигурността в интернет. Как се развива нещата около този документ. Може ли да излезе ЕП с контраидея на всичко това, което се случва?

Предстои да влезе в комисията по индустрия и технологии след две-три седмици. Аз вече съм го предал. В залата най-вероятно ще бъде гласуван през април. Включително от гледна точка на сигурността в интернет има много технически причини, поради които такива законопроекти като ACTA и американския SOPA не могат да действат, защото чисто технически те означават тотален контрол върху интернет - нещо, което не носи по-голяма сигурност и минира всички усилия до момента да се постигне по-голяма сигурност. Така че развитието на интернет, включително на сигурността в него, трябва да бъде основано на използване на технологиите, а не на тяхното ограничаване и забраняване.