Плакат в центъра на площада Пласа де Каталония в Барселона гласи: "Каталония, следващата независима държава в Европа". След като огромен, мирен поход със знамена и плакати в града на 11 септември събра около 8% от 7.5 милионното населението на региона, изведнъж екзотичната идея внезапно оживява, пише The Economist.

 

Артур Мас, лидерът на националистите в регионалното правителство на Каталония, публично подкрепи демонстрантите. "Това не може да бъде игнорирано", каза той. "Каталония има нуждата да бъде държава."

 

В едно скорошно проучване на общественото мнение, 51% от каталонците казват, че ще гласуват с "да" за независимостта. Дори много от тези, които се противопоставят на отделянето от Испания, заявяват, че е необходим референдум. Испанската конституция обаче не позволява разделянето на страната.

 

Мас беше застигнат от събитията и засега съумява да се възползва от тях. Никой не очакваше демонстрантите по улиците на Барселона да бъдат толкова многобройни.

 

А испанският премиер Мариано Рахой категорично отказа всякакви политически отстъпки на Мас, когато те се срещнаха в Мадрид на 20 септември. Той е по-притеснен от рецесията в страната и необходимите съкращения на публичните разходи, в момент, когато безработицата вече е над 25%.

 

Спекулациите за независимост на Каталония получиха кратък и недвусмислен отговор от Рахой: "Отговорът е в конституцията и законите ни."

 

Според Мас обаче, липсата на всякакви отстъпки само ще засили сепаратистките наострения. Така, предупреждава той, следващите местни избори могат да се превърнат в гласуване за независимост.

 

Сепаратистите са развълнувани, въпреки че социологическите проучвания могат да са подвеждащи. Една трета от каталонците традиционно са убедени сепаратисти. Много други са просто разярени от това, че парите от техните пари данъци се използват за спасяване на по-бедните испански провинции.

 

8 на сто от брутния вътрешен продукт на Каталония или над 16 млрд. евро всяка година отиват в бюджета на Испания. В същото време властите в Барселона бяха принудени да поискат заем от централното правителство в размер на близо 5 млрд. евро, за да покриват плащанията по дълговете си. А съкращаването на публичните разходи за образование и здравеопазване в провинцията кара каталонците да се чувстват ограбени.

 

Избирателите от средната класа инстинктивно мразят конфронтацията, но кризата ги кара да подкрепят сепаратистите. Спомените от гражданската война през 30-те години на миналия век обаче все още са твърде болезнени. Ето защо Мас не настоява за независимост, а за автономия, с обяснението, че никой не е наистина независим в рамките на Европейския съюз.