2010 е третата година от избухването на световната финансова криза. Макар че процесът на икономическо възстановяване е започнал, според много експерти икономическият растеж ще е бавен в следващите години. Най-често използваната дума през отминаващата година беше „балансиране“, като САЩ се опита да преодолее трупаните с години икономически дефекти, Европа се бори с две дългови кризи, а новите икономики се стремят да овладеят инфлацията – така коментира китайската медия Синхуа икономическата 2010 г. и перспективите след нея.

Бавното възстановяване на икономиката и политическите разногласия говорят, че през 2011 г. перспективите за растежа не са особено оптимистични. Според ООН, икономическият растеж се е забавил значително през втората половина на 2010 г. Темпът на растеж през 2011 г. ще е 3.1%, след вероятно 3.6% през 2010 г.

Големите развити икономики ще продължават да обременяват глобалното възстановяване, с ръст от 2.2% през 2011 г. в САЩ, което означава най-бавен икономически цикъл за Щатите от Втората световна война насам. Още по-слаби са перспективите пред Япония и Европа, с растеж съответно едва 1% и 1.3%.

Най-суровите последици от финансовата криза бяха преодолени с помощта на правителствени стимули, но така структурните проблеми останаха. На развитите икономики ще са нужни години, да се излекуват от последиците от кризата, а при ниския растеж това ще става още по-бавно.

Макар официално рецесията в САЩ да е свършила през юни 2009 г., финансовият сектор още не е стигнал до предкризисните равнища. Жилищният сектор все още е в процес на падане, а правителството поема все по-тежък тежък товар на държавния дълг. Високата безработица, 9.8% през ноември, със сигурност ще пречи на консумацията и инвестициите.

Много икономисти считат, че икономиката на САЩ е паднала в капана на ниския растеж и дефлацията и ще остане там дълго време. Има и оптимисти, които гледат все по-доброто представяне на американската промишленост и политиките на значителни стимули и заключват, че икономиката на САЩ не може да е много зле през следващата година.

В Европа през 2011 г. растежът ще бъде възпрепятстван от затягането на фискалната политика и кризата с държавния дълг. Несигурността в еврозоната ще се запази. Японската икономика отбеляза четири последователни тримесечия с икономически растеж, но поскъпването на йената отново плаши с дефлация, а според икономическия министър Банри Каеда, през 2011 г. е възможно Япония отново да поеме надолу.

За разлика от изброените, големите развиващи се икономики запазиха добрия си икономически прираст и продължават да бъдат краеъгълния камък на световната икономика – коментира китайската медия. Според МВФ, ръстът на БВП на новите пазари ще е 7.1% през 2010 г. 6.4% през 2011 г. Китай се очаква да постигне прираст от съответно 10.5% и 9.6%. Индия 9.7% и 8.4%. Бразилия 7.5% и 4.1%. Русия 4.0% и 4.3%.

Разбира се, не във всички нововъзникващи икономики ситуацията е еднаква. По-добри перспективи според банката UBS ще имат държавите с голям БВП, висока ликвидност, прозрачни финансови пазари. Същевременно страните, разчитащи на експорт на ресурси и със слаба промишленост, в добавка към ниски валутни резерви и търговски дефицити, ще са по-уязвими.

Според китайските анализатори, в момента се проявява тенденцията „ Югът е по-добре от Севера“, а тази тенденция ще се задълбочава догодина. В „Юга“, тоест в развиващия се свят, ще продължат да се концентрират световните ресурси. Възможно е да се намали пропастта между богатия и бедния свят. Според други, ако развиващия се свят не овладее проблемите си, връщането на рецесията там е неизбежно.

Сред рисковете за световната икономика се посочва монетарната политика на САЩ, стимулираща слабата икономика с печатане на пари. Количествените улеснения възлязоха на 17 трилиона долара дотук, в началото на ноември се взе решение за още 600 млрд. долара. Политиките на Федералния резерв изпълняват целите на вътрешния пазар, но тъй като доларът е международната резервна валута, количествените улеснения в САЩ представляват глобален системен риск.

Проблемът на икономиката на САЩ е в слабия реален сектор и в ниската възвращаемост на инвестициите – твърдят китайските анализатори. Това означава, че и да получават много пари, финансовите институции с неохота ги предоставят като търговски кредити. Парите се превръщат в извънредни резерви и част от тях се връщат обратно във Фед, част се прехвърля в стоковите пазари, а част в капиталовите пазари на новите икономики. По този начин валутният курс в новите икономики се покачва, което се отразява негативно на експорта. Това е основната причина за международните спорове за валутния ред.

Институтът за международни финанси изчислява, че в новите икономики тази година нетният финансов приток ще възлезе на 825 млрд. евро, доста над 581 млрд. евро миналата година. САЩ като най-голяма световна икономика трябва да носи и отговорности, щом се възползва от международния статус на долара – в противен случай ще застраши както света, така и себе си, коментират китайците.

Освен доларовия риск, опасност може да дойде и по линията на публичния дълг на развитите икономики, които ще са „барикада на пътя на възстановяването“. Оценява се, че през 2011 г. съотношението дълг/БВП на развитите страни ще е над 100%. Освен притеснението от фалит на нови държави в еврозоната, притеснителен е и конфликтът за воденето на обща европейска парична политика; сериозен е рискът от разпадане на самата еврозона.

Ако Германия не иска да поема повече отговорности по линия на еврозоната, някои периферни страни могат да предпочетат да се откажат от евро, за да могат да девалвират валутите си и така да си помогнат за излизане от кризата. Тогава курсът на евро на международните пазари ще е силно волатилен и цените на активите в глобален план ще подскачат, като икономическото доверие ще понесе тежък удар.

Проблеми с дълга имат също и САЩ и Япония. По последни данни публичният дълг на САЩ е 12.3 трилиона долара, или 84% от БВП. Освен това с данъчните облекчения, договорени от Обама, в бюджета догодина ще влязат с 700 – 900 млрд. долара по-малко, което най-малко може да доведе до намаляване на кредитния рейтинг на САЩ. Правителствените ценни книжа вече реагират на тази заплаха, като предлагат най-висока доходност от 6 месеца насам. Ако дългът на САЩ бъде поставен под съмнение, задава се нова паника на финансовите пазари.

В новите икономики рискът от инфлация се дължи на група фактори, от промяната в климата, водеща до ръст на цените на селскостопанските култури, до антикризисните мерки, които наливат повече ликвидност в икономиката, фактор е и по-високата цена на труда. По тази линия има опасност от „фалшив просперитет“, както и волатилност на пазарите на имоти и фондовите борси.

В борбата си срещу инфлацията, развиващите се страни затегнаха монетарната си политика. В резултат на това обаче лихвеният диференциал между развиващия се и развития свят се разширява, в новите икономики влизат повече горещи пари и се оказва натиск за оскъпяване на валутата.

През последната година заглавията на новините бяха пълни с изрази като „валутни войни“, търговски спорове и други подобни. Те според Синхуа показват нагласата, че световната икономическа политика е форма на игра. Но за да бъдат решени икономическите проблеми в света, нужна е повече международна кооперация. Увеличиха се международните и двустранните съглашения през тази година, процесът ще се задълбочава и догодина. Новите пазари получиха по-тежка дума в световните икономически дела.