В навечерието на XVIII-ия конгрес на Китайската комунистическа партия експертите активно обсъждат пътя за бъдещото развитие на китайската икономика.


Страната може да се гордее с успеха на реформите, започнати под ръководството на Дън Сяопин в края на 70-те години на миналия век. Китай преодоля разрухата, оставена след "Големия скок", "политиката на комунизация" и десетилетната "Велика пролетарска културна революция" и намери свой път, различаващ се от командно-административната система по съветски образец, както и от чистия пазарен капитализъм.


След 30 години на непрекъснат растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) обаче, изглежда, че икономическият модел е изчерпал потенциала си. Темпът на растеж на китайската икономика се забавя, раздуват се опасни "балони" на пазара на недвижимите имоти и в сферата на кредитирането, инфлацията се ускорява. Експертите спорят дали "приземяването" на китайската икономика ще бъде "меко" или "твърдо".


Статистическите данни от последните месеци сочат забавяне на икономическия растеж - през третото тримесечие БВП е нараснал със 7,4 процента, като растежът на икономиката се забавя за седмо поредно тримесечие. Според експерти причините за тази тенденция са свързани с ограничеността на сегашния модел на икономически растеж. До неотдавна китайската икономическа машина работеше за сметка на привличането на чуждестранни инвестиции и
износа на стоки. Това беше основният модел, приет "на въоръжение" от ККП през 80-те години.


Към 1998 г. средният годишен темп на увеличаване на чуждестранния капитал в основни фондове достигна 20 процента от БВП. Китай запази световното си лидерство по този показател много години - през 2011 г. преките чуждестранни инвестиции достигнаха над 116 милиарда долара.


Увеличението на износа и притокът на инвестиции доведоха до нарастване на доходите на населението, което според плановете на държавното ръководство трябваше да доведе до засилване на вътрешното потребителско търсене. Слабостта на пенсионната система и системата за медицинско осигуряване обаче, липсата на надеждни социални гаранции и платеното обучение принудиха населението да увеличи запасите си "за черни дни". Тази тенденция доведе до дисбаланси между паричните потоци в страната.


Един от факторите за инвестиционния дисбаланс бе банковата система. "Най-големите китайски банки официално са търговски, но контролните пакети от акциите са в ръцете на правителството", посочва служител на китайска инвестиционна компания.


Зависимостта от държавните структури беше залог за стабилно развитие на банковия сектор в периода на бурни промени. В резултат обаче банковият капитал започна да се насочва към нискодоходни държавни проекти за строителство, да се използва от големи държавни компании при мизерни лихви или да се изнася в чужбина като държавни инвестиции. "Това доведе до инвестиционен глад за частните компании във високотехнологичните сектори", допълва анализатор.


Силните темпове на приток на капитал и регулираната система за определяне на валутните курсове доведоха до бърз растеж на златно-валутните резерви, които в края на миналата година достигнаха 3,18 трилиона долара. Китайските граждани на практика нямаха възможност да инвестират спестяванията си в икономиката, което доведе до загуба на контрол над част от финансовите потоци, които преминаха в икономическа "нелегалност". Контролът на правителството върху кредитирането пък доведе до бурно развитие на "сенчестото кредитиране".


Сега в Китай малките и средни предприятия все по-често отказват да върнат кредити, "привлечени незаконно от частни лица", посочва в. "China Daily".


Според експерти мащабът на това явление сериозно застрашава финансовата стабилност на страната, като "сенчестото банкиране" вероятно достига 1,83 трилиона долара или близо 20 процента от легалния кредитен пазар.


"Многогодишното превишаване на износа над вноса не само доведе до деформация на структурата на китайската икономика, но и се отрази върху цялата световна икономика", посочва икономист. Сега на дневен ред е задачата да се установи балансирано развитие на икономиката. "За тази цел трябва да се оптимизира структурата на разпределението на доходите. В Китай все още има практика акционерните компании да не изплащат дивиденти", отбелязва анализатор от фонд за ценни книжа.


Повечето китайски икономисти са уверени, че властите трябва да преразгледат цялата "приоритетна скала"."За десетилетия основната задача на китайските чиновници беше изграждането на икономиката - построяване на заводи, прокарване на пътища и други обекти на икономическата инфраструктура", отбеляза водещ банков икономист.


През изминалите години китайската икономика се развиваше чрез увеличаване на промишления потенциал и инфраструктурата. Поради тази причина "лъвският дял" от финансовите приходи се насочваше към мащабни строителни проекти и те отчасти бяха харчени от местните власти за неотложни нужди. "Решението за начало на изграждане на обекти се вземаше от тесен кръг лица - китайски чиновници. В редица случаи това доведе до корупция", според инвестиционен анализатор.


През идните няколко години китайската икономика ще продължи да се развива за сметка на строителството на инфраструктурни обекти.


"Скоро обаче този метод ще се изчерпи. Китай трябва да продължи пътя на пазарни преобразувания на по-дълбоко равнище. През идните години основен метод за развитие на китайската икономика ще бъдат по-тясната специализация на производството, разширяването на сектора на услугите", уверен е заместник-директорът на института по икономика на Китайската академия за обществени науки Ли Сюсун. /ИТАР-ТАСС, БТА/