Миналата седмица Китайската народна банка повиши водещите си лихви и внесе смут по световните пазари. Но според германски експерти, коментиращи в статия на Spiegel, решението на Китай е било правилно. Европейския съюз и Америка следва да потърсят в Китай пример за успешна монетарна политика.

Централната банка на Китай във вторник вдигна с четвърт процентен пункт лихвите по кредити и депозити, за пръв път от три години насам. Вследствие на това борсите по целия свят се сринаха, а доларът, търсен в екстремни случаи като източник на сигурност, за момент пое нагоре.

Но не толкова рационални оценки, колкото факторът изненада оказа въздействие на пазара. Само няколко часа по-късно експертите отсъдиха: Китай трябваше да направи това. Инфлацията в страната през септември е 3.6%, най-високата от две години, като особено чувствително са поскъпнали хранителните стоки. Намаляващата покупателна способност на парите е много притеснителна за Пекин, тъй като тя подчертава голямото неравенство в страната.

 

Освен това отдавна се говори, че икономиката на Китай започва да прегрява. Икономическият ръст се забавя от 10.3% през второто тримесечие на 9.6% през третото, но темпът на прираст, дължащ се основно на износ и инвестиции, остава достатъчно висок, за да позволи на централната банка да натисне спирачката.

 

Китай направи всичко правилно дотук. Въпросът е, че оправданото решение на народната банка да вдигне лихвите ще привлече още повече чуждестранни пари в страната. Капиталите от запада ще се опитат някак си да преминат граничния контрол, а това от своя страна ще увеличи допълнително натиска за поскъпване върху китайския юан.


Китай обвинява Запада, че поддържайки лихвите ниски създава условия за приток на спекулативни инвестиции. Така наречените мерки за количествено улесннение в икономиката на САЩ ще доведат до приток на много пари към китайските пазари и ще създадат предпоставка за образуването на пазарни балони.

 

Не само САЩ – и Европа се придържа към дългосрочна политика на ниските данъци. От 2009 г. ЕЦБ поддържа лихва в размер на 1%. Икономическият възход в Германия дава възможност да се мисли за вдигане на лихви и в еврозоната. Но проблемите с дълга на периферните страни спират подобно решение. В резултат на това реалните лихви в Германия – както и в Китай – се оказват по-ниски от ефективното.

 

Да беше само това – оплакват се германските коментатори. Английската банка откровено смята да премине към експанзия на монетарната си политика, започвайки от февруари 2011 г., за да закърпи дупките в бюджета на държавата. В САЩ Федералният резерв вече се постави в услуга на борбата със слабата конюнктура и освен лихвите в размер на 0.25%, поддържани от началото на 2009 г., предстои да се пусне в ход печатницата на пари.


Затова не е учудващо колко много критики в страните, които напоследък се справят по-добре в икономическо отношение, си навлича политиката на Фед. „В момента САЩ очевидно не са способни да носят отговорността за ролята на долара като световна валута“ - твърди германски банкер. А в Китай виждаме точно обратната политика: реакциите на Пекин към кризата са отговорни в международен план, и то в такава степен, че трябва да се дават за пример.


В крайна сметка вече е назрял въпросът: кога китайците ще заемат първото място не само като икономическа сила, а и като фактор в световната монетарна политика. Но не трябва да се забравя, че финансовата система на Китай все още е далеч от пазарното стопанство. Преди Китай действително да заеме водещата роля в световната икономическа политика – което може да се случи още след 10 години – трябва да бъдат направени някои промени.

 

Ако нещата се развиват както сега – коментират германските експерти – Китайската народна банка скоро ще увеличи значението си и вероятно ще стане по-влиятелна, отколкто Федералният резерв е сега. В такъв сучай пазарите следва да се запознаят по-подробно с китайския начин на мислене, за да не бъдат всеки път толкова изненадвани.