През последните години изглеждаше така, сякаш единствения начин за създаване на богатство, бе чрез бягството от финансови балони. Развих теория, която нарекох "Икономика на шампанското", споделя Ерик Сейнт Сир (Eric St-Cyr) в MarketWatch. Съгласно тази теория, богатство се създава на принципа на бягството от един балон към следващия. Ако си достатъчно бърз, печалбите ще са огромни.

Най-добрият начин да видим къде се намираме в момента,  е да погледнем назад и да видим откъде идваме. Нека започнем от интернет балона. Той започна да се надува през 1994 година и се разрастваше в продължение на няколко години, след което се пукна. От неговия пик до неговото дъно над $ 7 трлн. пазарна капитализация бе изтрита от борсите. Това безпрецедентно финансово бедствие спомогна за изпадането на американската икономика в рецесия след терористичните атаки от 11 септември. Най-изненадващото тогава бе, че рецесията от 2001 година бе изключително мека и къса. Икономиката на шампанското има своето обяснение за това - причината, поради която щатите не се сгромолясаха в тежка рецесия през 2001 година бе, че точно в този момент зрееше нов балон-  имотният балон.

След като Федералния резерв бе агресивен и свали лихвите в страната, американският потребител видя как стойността на неговото жилище започна да се покачва. Това му даде достъп до нови капитали, които да заситят потребителския му глад за нови придобивки. Превърна се в клише, но е факт - американците използваха своите жилища като дебитна карта пред банкомат в годините на бума.

Постепенно имотният балон мутира в кредитен балон. Този имотно-кредитен балон започна през 1997 година и му трябваха 10 години, за да се пукне. Когато това се случи, богатството на домакинствата в САЩ намаля с $ 16.4 трлн.  от регистрирания пик през 2007 година до първото тримесечие на 2009 година, когато бе достигнато абсолютното дъно. За да проумеем гигантския размер на онова, което бе изгубено, просто можем да погледнем колко е националния дълг на САЩ. В момента той е $ 15.4 млрд.

Дали след пукването на имотния балон вече бе започнало раздуването на друг? За да отговорим на този въпрос, ще трябва да ползваме теорията на балоните на Ерик Янсен. Според него новият балон трябва вече да съществува, преди пукването на предишния. Освен това новият балон трябва да носи печалби от данъчни привилегии. Не на последно място новият балон трябва да бъде изключително популярен сред масите.

Когато писах своята икономика на шампанското през 2008 година, имах няколко подозрения кой ли е следващият балон, пише авторът. Основните ми хипотези кръжаха над здравеопазването и възобновяемата енергия. И двата случая греших. Кредитния балон се трансформира от потребителски кредитен балон в банков кредитен балон. След като държавните дългове достигнаха до непоносими нива, дойде времето на мелките за бюджетни икономии. По принцип те премахват вероятността от данъчни привилегии за някои специфични индустрии. Във времена на затягане на коланите, балони не би трябвало да се появяват.

Ако обаче се окаже, че данъчните привилегии са реликва от миналото и че правителствените стимули са новото име на тази порочна практика? Не е ли Федералният резерв на САЩ с неговата масивна интервенция и гарантирани ниски лихви много по-мощна машина, отколкото някои данъчни преференции? И ако това е така, не е ли облигационният пазар един истински балон в момента?

Със сигурност онова, което наблюдаваме при облигациите отговаря и на трите критерия, които Ерик Янсен изброява за финансовите балони. Ралито към инструментите с фиксиран доход бе очевидно още преди пукването на имотно-кредитния балон през 2008 - 2009 година. Облигациите бяха изключително популярни сред масите. През последните 2 години взаимните фондове, инвестиращи преимуществено в държавни ценни книжа, са получили приток от $ 366.7 млрд., докато от фондовете, инвестиращи в акции, са били изтеглени $ 167 млрд.

Следващият въпрос е дали балонът на облигациите е на път да се спука? Преди да му отговорим, трябва да си обясним някои неща. Проблемът с балоните е не е това, че не можеш да ги посочиш, а че не знаеш кога да излезеш от тях. Ако не си участвал в различни балони през последните 20 години, твоето портфолио едва ли е нараснало особено много. Ако си участвал и си губил, то със сигурност в момента отчиташ по-лош резултат, отколкото, когато си започнал да инвестираш. Ако обаче си участвал в балоните и си се изтеглял навреме, още преди да дойдат знаците за наближаващия колапс, то ти си реализирал убийствени печалби.

Ето защо моят съвет е прост. Когато вече няма какво повече като стойност да бъде извлечено от активите, които притежаваш, продай и остави продължението на алчните инвеститори. Когато интернет компаниите се провалиха, защото нямаха бизнес планове и не реализираха печалби, тогава знаците бяха пред очите ни черно на бяло. Когато бе очевидно, че сборът от всички материали, от които е построена къщата ти, не струват толкова, колкото е пазарната й оценка, значи е било време да избягаш от имотния балон. И сега, когато обстановката около актива, който ти носи фиксиран доход, се обезлюдява все повече и повече, а доходността е близка до 0%, какво повече очакваш да се случи, за да реагираш? Разбира се, възможно е доходността по 10-годишните ДЦК да се качи до 1%, 4% или 5%. Но държавният дълг на САЩ представлява асиметрично разпределение на рисковете, където възможните загуби са далеч по-големи от възможните печалби. Ето защо държавните облигации не си струват риска.

Аз имам силното усещане, че времето за продажби на повече от държавните ДКЦ е дошло и че ако трябва да запазиш нечии книжа, то гледай да са на страни с първокласен рейтинг от AAA като Австралия или Канада. Инвеститорите трябва да си затворят очите и за корпоративните облигации, тъй като доходността им не покрива риска по тях.

За инвеститорите, които искат да изиграят колапса на облигационния пазар, една възможна идея е да изчакат следващата корекция на фондовите борси или следващия шок от Европа.

В личната ми стратегия, най-добрата игра за следващите 10 години е да заложа дълги позиции на долара и къси позиции на японската йена. Лихвите в САЩ ще се увеличават в бъдеще, а лихвите в Япония не могат да тръгнат нагоре, защото ако го направят, страната буквално ще банкрутира и ще се наложи ново печатане на пари. Ако американската икономика продължи да се съвзема, ти ще спечелиш от лихвените маржове между двете страни. Ако пък икономиката на САЩ изпадне в по-лоша кондиция, ФЕД има потенциал да настъпи на пазара с Количествено улеснение 3.

След всичко онова, което ни сполетя през последните 20 години, бутилката от шампанско е почти празна, завършва автора на анализа. Но въпреки това, има още няколко глътки, които трябва да се изпият.

* Не е препоръка за вземането на инвестиционно решение!