Кандидатите на Републиканската партия за президентския пост в САЩ се редят на опашка да декларират вярност към плоския данък - система на данъчно облагане, която налага единна ставка на всички доходи. Противниците твърдят, че това е лоша идея, тъй като реално повишава данъците за бедните и ги намалява за богатите. Но ако плоският данък е толкова лоша идея, защо има толкова много страни, които са го въвели?
Внимателно проучване на тези страни - главно бивши комунистически държави от Източна Европа, предполага, че има три основни причини за въвеждане на плосък данък.
Първо, някои държави са толкова относително бедни и страдат от недостиг на вътрешен капитал, така че трябва да понижат до минимум ставките, за да привлекат чужди инвеститори.
Други страни са толкова малки и неефективни в събирането на приходите, че не могат да си позволят прогресивна данъчна система.
И накрая, някои държави са толкова корумпирани, че трябва да предлагат на заможните си граждани значителни данъчни отстъпки, за да ги накарат въобще да плащат данъци.
Съединените щати, както и другите развити страни, не отговарят на никое от тези условия (все още), така че не е ясно защо се нуждаят от плоския данък.
В бившите комунистически страни от Източна Европа, които са приели плоския данък, в това число България, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Македония, Румъния, Словакия и Украйна, се наблюдава значителен недостиг на инвестиционен капитал.
Независимо дали тези страни са на прага на Европейския съюз или са вътре в него, те се конкурират за вниманието на чуждестранните инвеститори, за които плоският данък представлява важен сигнал: Вие сте добре дошли, ние няма да ви откраднем парите и можете да запазите това, което спечелите.
За развитите страни, които вече разполагат с капитал и привличат външни инвестиции, "привлекателността на плоския данък е значително по-малка", според доклад на Международния валутен фонд. Плоският данък не е въведен в нито една развита страна, нито пък в Китай.
Държавите извън Източна Европа, които са прегърнали този тип данъчно облагане, са малки или микро: Ямайка, Тувалу, Гренада, Мавриций, Източен Тимор, Белиз, и Сейшелските острови.
Единственото (частично) изключение от това правило е Парагвай, който прие плоския данък през 2010 година. Ако една страна е толкова малка, че не може да се развие данъчната администрация достатъчно ефективна за управление на справедлива система на прогресивно данъчно облагане, тогава плоският данък наистина може да има смисъл.
Освен това, някои малки страни имат и други източници на приходи, така че ползата от прилагането на прогресивна данъчна система не оправдава разходите. Правителството на Тувалу например, получава около 10% от приходите си от продажбата на правата си за домейна "tv", което носи около 2 млн. долара годишно.
И накрая, ако в една страна държавните институции са в плен на олигарси, които са свикнали да крадат безнаказано от обществото, то плоският данък може да бъде единственият начин, да се накарат по-заможните да плащат данъци върху доходите си. Така, през 2001 г. Русия стана първата голяма икономика, приела плоския данък, като намали горната пределната на облагането ставка от 30% до 13%.
Но в почти всички страни, които са въвели плосък данък, данъчните приходи са намалели след това.
Ето защо приемането му често се свързва с повишаване на косвените данъци и други такси.
Реално данъчната система на всяка страна отразява институционалния капацитет, икономическите условия, и разпределението на политическата власт.
Авторът на статията, публикувана в Business World, Мичъл Оринстайн е професор в Johns Hopkins University School във Вашингтон.