Докато държавната хазна беше пълна, никой не се замисляше как се отчитат приходите и разходите в нея. Когато, обаче, в края на миналата година се отвори огромна дупка, всички започнахме да броим всеки лев.

Преди дни Европейската комисия изрази притеснение относно статистическите данни и се заговори за предстояща мисия у нас на ЕК и Евростат, която да дойде да провери на място. От финансовото министерство заявиха, че са очаквали отдавна тази мисия и нито са притеснени, нито изненадани. Председателят на НСИ Мариана Коцева категорично заяви, че данните, подавани от страната ни, са верни и обори твърдения в публичното пространство, че от института давали удобни за властта данни. Как се смята държавният бюджет и каква е разликата в методологиите?

В началото на годината се сочеше, че бюджетният дефицит е 0.8 процента от БВП, след това – 1.9 на сто от БВП, а после – 3.7 процента за 2009-а. Имаме три цифри за едно и също нещо – дупката в бюджета за миналата година. В момента пък тече актуализация на настоящия бюджет и имаме две цифри – 4.8 процента от прогнозирания БВП на касова основа и 3.8 процента от прогнозирания БВП на начислена основа.

Георги Ангелов от Отворено общество: Ние съставяме бюджета по европейската методология и го отчитаме само веднъж годишно. С други думи, веднъж годишно ние казваме на Европейския съюз – това е нашият бюджетен дефицит по вашата методология, докато всеки месец отчитаме бюджета по българската методология. Българската методология дава големи възможности за изкривяване на данните и за манипулиране на данните всеки месец. Ние следим данните именно по тази методология и именно по нея 2009-а изглеждаше като година с малък бюджетен дефицит, а се оказа, че по европейската методология всъщност имаме не малък, а свръхдефицит.

Къде са тези уловки и как могат да бъдат премахнати?

Ние отчитаме на така наречения касов принцип, т. е. ако някакви пари излязат от бюджета, ги отчитаме като разход. Но ако просто е подписан един договор за 1 млрд. лв. и дължим 1 млрд. лв. по него - това не се отчита никъде. Това е проблемът с прословутите подписани договори, със забавените плащания, с невърнато ДДС. По нашата методология това подобрява бюджета и на практика изкривява представата какво се случва.

Председателят на икономическата комисия в парламента Мартин Димитров също настоя от тази година да започнат да се правят ежемесечни отчети по европейската методология.

Мартин Димитров: То е някаква уникална ситуация. Става тука има - тука няма. Ние в периоди от време не знаем каква е истинската ситуация. Така че съм категорично „за”: за Бюджет 2010 искам всеки месец да е ясно и нека си има българска методология, но заедно с нея и по европейската да е ясно какво е положението. Иначе ние сме на тъмно. Как да вземем адекватни решения, ако не знаем моментното състояние какво е. Няма как да вземем.

Бившият икономически министър Петър Димитров: Мисля, че това, което ни се случва в момента, е свързано с отчетността, тъй като там разшифровката е друга и тя звучи жестоко. Тя звучи буквално: вашата прогноза за икономическата ситуация и сценария, който сами рисувате, е оптимистичен, а промените, които правите, са песимистични. Вървят и сериозни обвинения, че дори сме нарушили договора с ЕК, като не сме ги информирали навреме за тази промяна.

Финансовият министър Симеон Дянков: Всъщност, ние вече сме направили промени, така че от началото на тази година на месечна основа имаме и по двете – и по европейската статистика, и по българската статистика, с други думи - и на касова, и на начислена основа. Започнали сме такъв пилотен проект. За мен настина е добре, но това няма да може да стане до края на тази година да минем на европейската методология и двете да се правят едновременно.

Въпреки това, Дянков защити и бюджета на касова основа. Според него, задържането на плащанията от бюджета в края на миналата година е било правилно решение.

Симеон Дянков: Това е голям успех, може би един от най-големите ми успехи като финансов министър. Ако не бяха се задържали тези пари тогава, пак повтарям, за да се види дали това са законни проекти, дали са изпълнили задълженията си, дали всичко е така, както е написано, че няма начети и така нататък, тогава за миналата година щяхме да имаме огромен дефицит, много по-голям шест-седем процента.

Георги Ангелов: Ние и сега не знаем дали и сегашното правителство не е подписвало някакви договори. Това е целият проблем, че страдаме от това, което се случи миналата година, но няма никаква реакция, няма промяна в отчитането. Няма промяна в методологията. Няма подобрение, така че същите неща могат да се повторят и за в бъдеще.