Базелският комитет за банков надзор, който определя правилата в световното банкиране, е на път да въведе нова регулация, с която се определя максимален размер на неправителствения дълг, който финансовите институции могат да притежават.

Това е неблагоприятно за Скандинавските страни, където пазарът на частни облигации е наистина голям: Дания е трета в света след САЩ и Германия с гарантирани бонове за 450 млрд. долара, а в Швеция той формира 220 млрд. долара.

Според Копенхаген и Стокхолм, ако Базел приеме въпросната регулация в желанието си да стабилизира банковия капитал, пазарът на ипотечни книжа в тези две страни ще се срине.

Скандинавските страни ще бъдат несправедливо наказани, тъй като пазарът на частни облигации там е много по-голям по сравнение с размера на пазара на държавен дълг.

Регулацията Базел III, разтревожила спокойните скандинавци, ще влезе в сила през 2018 г. и предвижда следното. Държавният дълг ще се оценява като най-ценен и надежден актив. Останалите дългови ценни книжа се категоризират като „Ниво 2“. Не повече от 40% от ликвидните активи на банките могат да се формират от ценни книжа от второ ниво.

Също така, облигациите върху частния дълг ще се включват в баланса на банките по най-много 85% от пазарната им стойност.

Според анализаторите на най-голямата датска банка Danske Bank, това ще доведе до масирана разпродажба на ипотечни облигации, ще откаже най-големите участници на този пазар, тоест банките, но и ще промени самия сектор за недвижими имоти в Скандинавия.

Правилото за 40% ще доведе до засилено търсене на правителствен дълг и ще отклони капиталите от частния сектор. Лихвите по ипотеките вероятно ще трябва да се повишат, за да могат ипотечните облигации да намерят нови купувачи.

По време на финансовата криза в Дания търговията с гарантирани бонове – тоест облигации, гарантирани от паричен поток по множество консолидирани ипотечни кредити – нарасна. Финансисти изтъкват, че датските ипотечни книжа „винаги са били много, много сигурна инвестиция“.

При това на пазара няма достатъчно датски държавни ценни книжа. Следователно ефектът ще противоположен от търсения от Базелския комитет: по-скъпи кредити и финансова нестабилност.

В Дания пазарът на ипотечен дълг е седем пъти по-голям от пазара на ДЦК. В Швеция съотношението е две към едно в полза на частния дълг. Ако разпоредбата на Базелския комитет влезе в сила, датските банки ще трябва да купят дълг от чужди държави в размер на над 35 млрд. долара, за да отговорят на изискванията.

Показателно е как пазарите оценяват частния и държавния сектор: лихвата по ипотечните ценни книжа в Дания е 5.90%, а по държавния дълг с падеж над 1 година – 13.5%. В повечето европейски държави рискът на ипотечните облигации се приравнява с риска по държавния дълг.

Засега датските банкери вярват, че „Базел ще ги разбере“ и на заседанието си в Сеул през ноември, когато ще се финализира т.нар. Базел III комплекс от следкризисни банкови регулации, делът на ценните книжа „второ ниво“ в банковите баланси ще бъде повишен до 75%. Bloomberg