Криза на еврото няма. Не вярвайте в този модерен мит! Истината за онова, което се случва, е че просто расте броят на държавите, които губят конкурентоспособност и обедняват. Това е мнението на Павел Кохут от пражкия вестник Людове Новини, преведено на английски в сайта PressEurop.eu.
Кризата се превърна в част от ежедневието ни. Някой доброжелателно ни казва: "Погледни, приятелю-гражданин, това е най-лошата криза в историята, но еврото остава здраво, нашите страхотни политици са способни да действат решително и ефективно. Те ни спасяват. Нека и ние им помогнем като им дадем повече власт - повече Европа, повече Брюксел, повече Европейска комисия и Европейски парламент. Само обединена Европа може да се противопостави на проблема с еврокризата. Трябва повече интеграция!".
Всичко това обаче не е нищо повече от един модерен мит, който служи за оправдание на случващото се. А то е, че държавата бива завладяна от институции, които не са избрани от хората. Този мит се използва просто, за да се прикрие тази постепенна централизация на власт в Брюксел.
Кризата с еврото е на 100% синтетично изфабрикувана. На първо място, валутата сама по себе си не страда от кризата. Тя би могла да пострада от висока инфлация, например, но това не се случва на еврото в момента и никога не е била проблем за него. Еврото би могло да страда от флуктуации в курса на форекс пазара, което, всъщност, е нещо нормално за валутите и няма нищо общо с кризата. Всички модерни валути със свободно плаващ курс на пазара изпитват волатилност - от американския долар, през японската йена, британския паунд до чешката крона.
Няма признаци на криза нито в инфлационната ставка, нито в обменния курс, който остава стабилен през последните години. Причината е в Германия, която със своята солидна и стабилна търговия подкрепя еврото.
Дали еврото е изправено пред риск от дезинтеграция? Евроскептицизмът от няколко години насам пророкува разпадане на валутния съюз, но вече предизвиква насмешка. Еврозоната не е заплашена от разпад и нито за секунда не е била, защото тя всъщност работи. Нито една страна не може да бъде изключена от блока и не би избягала от там, дори и да фалшифицира статистиките си, дори и да банкрутира, дори и хората в нея да нарисуват мустаци на плакатите на Ангела Меркел (което вече се случи в Гърция и въпреки това страната продължава да е част от еврозоната).
Членовете на еврозоната можеха да я напуснат доброволно, но никой не се е възползвал от шанса до сега. Напускането на блока ще означава и напускане на Европейския съюз, което означава затворени врати пред търговията и свободното движение на стоки, хора и капитал. Това вече е директна загуба на привилегии. Нито една държава не би рискувала да се върнат експортните мита и тарифи за нейните стоки в страните от Европейския съюз.
Никой не иска да изритва никого от еврозоната. Евроскептиците напразно се веселят, а еврооптимистите няма за какво да се притесняват. Еврото ще остане в бизнеса още дълги години. Колко дълго - не може да се каже, но монетарните съюзи от 19-ти век са си работили съвсем нормално в продължение на десетилетия преди Първата световна война да ги разтури.
Не еврото е в криза, а много от страните, които го използват като основна валута, са в криза. Страни като Франция имат необходимост то да е по-слабо, за да да могат да подобрят търговския си баланс и да изплатят част от натрупаните дългове. Но именно търговията с останалите страни-членки на еврозоната е тази, която натежава на балансите на страни в това положение.
За разлика от монетарните съюзи в миналото, при еврото няма как държавите да девалвират курса му. Създателите на еврото са го направили именно такова, за да не може доминиращите политици след време да го използват като стандартен инструмент в икономическата си политика, който преди всичко е несправедлив спрямо останалите държави, с които има търговски взаимоотношения.
Според създателите на еврото държавите - членки трябва да подобряват конкурентоспособността си не изкуствено, като девалвират валутата си, а като работят здраво за подобрение на продуктивността си, качеството на създаваните стоки и въведат иновации. Това е била страхотна идея, но онези, на които е хрумнала, може би не са си давали сметка, че постигането й минава през болезнени загуби.
В момента повечето от страните в еврозоната страдат и губят именно заради това - невъзможността за станат по-конкурентоспособни чрез изкуствено девалвиране на валутата и необходимостта от болезнени икономии и реформи. Германците, които и в миналото имаха силна валута и чиито банкери никога не допуснаха раздуването на кредитен балон, в момента са печелившите. Същото се отнася за Австрия и Люксембург, който се превърна във финансов център на континента. За Словакия, която се присъедини към еврозоната наскоро, все още е твърде рано да се каже дали ще бъде сред печелившите. Но интересно, за Финландия не може да се каже, че е в твърде добра форма в последно време, въпреки, че е сред богатите страни, които уж нямат проблеми в обединена Европа.