Какво правят управляващите за премахване на монополите, какво ще заложат ГЕРБ в предизборната си програма и ще затънат ли банките заедно с бизнеса, коментира зам.-председателят на ГЕРБ Димитър Главчев

- Г-н Главчев, последните проверки и протести показват, че проблемите с монополите остават. Какво правите за премахването им?

- Ние предприемаме мерки в посока за подобряване на пазарната среда в различните отрасли. Проблемът с конкуренцията и монополите не е от вчера и не може да изчезне отведнъж, но правим стъпки и в тази посока. Преди седмица от ГЕРБ внесохме предложение да бъдат извършени одити от Сметната палата на дейността „Топлофикация София” ЕАД, ДКЕВР и дирекцията в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма контролираща дяловото разпределение. Такива одити ще бъдат извършени за първи път.

- Какво очаквате да постигнете с подобни проверки?

- Целта е да се провери дали се спазват регулациите при ценообразуването, как се контролира то и как функционира механизмът „дялово разпределение”. Предмет на одита ще бъде и регулирането от ДКЕВР на цените на газа, електроенергията, топлоенергията и ВиК услугите. Искаме професионална оценка, която ще даде възможност за анализ, изводи и законодателни промени, ако са необходими, за да се увеличи убедеността на потребителите, че плащат справедлива цена за ползваните услуги. По такъв начин ще се реши още един проблем, който съществува от дълго време. Хората трябва да се наясно с механизмите, които действат в енергетиката и заедно с колегите от Комисията за наблюдение дейността на ДКЕВР работим в тази посока.   

- Последните проучвания показват, че намаляват шансовете на ГЕРБ да управлява втори мандат. Все още ли вярвате, че ще успеете да сформирате правителство след изборите?

- Нормално е и винаги се случва в края на мандата на едно управление да има известен спад в положителните нагласи на хората, но ГЕРБ продължава да е водеща политическа сила според социологическите проучвания. Аз смятам, че българските граждани ще оценят направеното от ГЕРБ и ще го сравнят с това, което им дадоха другите кандидати да ръководят България, когато те бяха на власт. Спадът в оценките не ни притеснява, а и позволете ми да изразя известно недоверие в многобройните анализи и проучвания, които се правят от месеци насам и които ще четем до изборите. В крайна сметка е важна оценката на хората, а аз вярвам, че те няма да пропуснат  работата ни  и ще ни дадат възможност да довършим започнатото и през следващия мандат.

- На какво ще заложите в предизборната си програма?

- Основен приоритет ни е повишаването на доходите на хората, което започнахме през тази година, повишихме минималната работна заплата, минималната пенсия и вдовишките добавки, предстои вдигане на всички пенсии от 1 април. Тежката икономическа криза наложи множество ограничения за действия, но вече имаме положителни сигнали и от Европа, които ни карат да продължаваме да мислим в посока за повишаване на доходите. В този смисъл  работата ни в това направление ще продължи и след изборите. Независимо дали става въпрос за предизборни или вече управленски програми, трябва да се видят достатъчно конкретни данни и разчети и едва тогава да се мисли в посока на една или друга промяна, включително намаляването на ДДС, което е от такова обществено значение.

- След като някои банки вече предлагат безсрочни депозити с по-високи лихви, притеснявате ли се, че може и да не се съберат заложените 120 млн. от данъка върху лихвите?

- Данъкът върху лихвите беше въведен  не толкова заради това да се съберат определени средства, а най-вече да се разшири данъчната основа и да няма изключения, защото такъв е смисълът на ниското данъчно облагане. Точно колко са приходите от данъка върху лихвите все още е много рано да се каже. Резултати можем да очакваме към края на месец април.

- Ако все пак има отлив към продукти, които не попадат в обхвата на данъка, ще обложите ли и лихвите по тях?

- С приемането на пакета данъчни закони в края на 2012 г. приключихме с данъчното законодателство в рамките на 41-то НС.

- Предстои да гласувате въвеждането на данъчно дознание. Какъв ефект очаквате?

- Това е тема, чиято конкретика се обсъжда. Основният мотив за въвеждането на данъчно дознание е да се намалят данъчните измами. Търси се симетрия с работещи примери в тази посока - възстановяването на митническото дознание. Данъчното дознание беше лансирано от социалните партньори и ние работим съвместно тази стъпка да доведе до добри резултати.

- Притеснително ли е състоянието на банковия сектор в България –от БСК дори предупредиха, че банките ще затънат заедно с бизнеса?

- Банковата система е от най-стабилните сектори у нас през последните години, не виждам никакви притеснения около нея. Кризата в световен мащаб започна именно от този сектор, а при нас благодарение и на банковата стабилност България преминава по-леко през кризата. Лошите кредите са един от резултатите от тежката икономическа криза. Доколкото съм запознат, банките винаги проявяват отношение и кооперативност към клиентите си в затруднение и ги подпомагат чрез преструктуриране, промяна в срокове и т.н.

- Какво показват данните за усвояването на средствата от ЕС, след като България ще получи повече пари за следващия програмен период?

- По ОП „Транспорт” при предишното управление са договорени едва 10 на сто от общите средства по програмата, а при нас те нарасват до 96%. По ОП ”Конкурентоспособност“ разплатените средства са 126 пъти повече в сравнение с тези при Тройната коалиция. Това е програмата, която се отразява пряко на МСП, по нея към края на 2012 г. са разплатени близо 1 млрд. лв. спрямо 8 млн. към 2009 г. Сравнявайки двете управления, заслужава да се отбележи, че при ГЕРБ договорените средства са пет пъти повече, а разплатените 16 пъти повече.  Освен това България втората страна в ЕС с най-нисък дълг и третата по нисък дефицит. Благодарение и на това в новата финансова рамка на ЕС нашата страна ще получи 15.2 млрд. евро за седемте години. България е най-големият нетен бенефициент сред държавите от ЕС като процент от брутния национален доход с нетен баланс около 4%. България е една от четирите държави, които получават повече средства в сравнение с досегашните бюджетни параметри при съкратен общ европейски бюджет с 3%.

- Ако трябва да се направи равносметка, какво ще посочите като плюс на управлението на ГЕРБ?

- Трудно ми е да откроя едно или две неща като плюсове, защото ГЕРБ реализира последователна политика през последните четири години, като приоритетните ни сфери си остават образованието, здравеопазването и социалният сектор. Това са политиките, за които са отделяни най-много средства в бюджета. Най-голямото ни  постижение обаче е, че резултатите от нашата работа са видими за хората – построените магистрали, метро, детски градини и инфраструктурни обекти, свързани с културата, спорта и т.н. Успешната реализация на проектите по европейските фондове също мога да посоча като добър пример. Безспорен успех са финансовата стабилност във време на криза, както и макроинкономическите ни показатели.

- А какво не успяхте да свършите по време на мандата? Дянков посочи като не особено успешна здравната реформа.

- Този сектор е достатъчно труден и са необходими множество драстични реформи, които са започнали да се реализират вече, но отнемат повече време, за да се случат. Но има добра усвояемост на европейските фондове и в този сектор. По този начин болниците могат да закупуват апаратури и да обновяват отделения. В последно време непрекъснато се откриват отделения, които са модернизирани с европейски средства, само миналата седмица имаше такива открити в три града. Като работа в положителна посока мога да посоча намаляването на цените на лекарствата. От началото на месеца се обсъждат възможни намаления на цените на някои лекарства с между 5% и 80%. Това се дължи на по-бързата работа на Комисията за реимбурсиране. Здравната каса ще разполага с 400 хиляди направления повече през тази година в сравнение с миналата.