Твърде идеологически и екстремен дебат се води за това дали икономиката се нуждае от допълнителни стимули или затягане на финансовата дисциплина, пишат Оливие Бланшар, главен икономист на Международния валутен фонд /МВФ/, и Карло Котарели, ръководител на фискалния отдел на фонда, в коментар за The Financial Times. Според тях, няма никакъв конфликт в това едновременно да се възстанови финансовата устойчивост и да се продължи подкрепата за икономиката.

Двамата експерти подчертават, че в последните дни опасенията за повторение на рецесията в САЩ и Великобритания значително са нараснали, но всъщност фактите си остават същите: до 2015 г. публичните дългове на държавите от Г-20 ще нараснат до 115% от Брутния вътрешен продукт /БВП/, или с почти 40 на сто повече спрямо предкризисните нива.

На базата на тези данни анализатори се съмняват в смисъла на приетите по-рано фискални пакети за стимулиране на икономиката. Едва една десета от този нов дълг е следствие от опитите за стимулиране на икономиката. Останалата част е акумулирана поради рецесията и натрупаните загуби.

Никой, обаче, не смята, че бюджетите е трябвало да бъдат орязани, за да се компенсират загубите на приходи. Всъщност, политиката на увеличаване на бюджетните дефицити спомогна за избягването на катастрофален срив на търсенето, продължават Бланшар и Котарели в своя коментар.

Според тях, дълговите проблеми днес не са толкова в резултат от взетите решения по време на кризата, а по-скоро от тези преди кризата. В нея развитите държави влязоха с огромни публични дългове, при това – в мирно време. Първите световни икономики игнорираха основното правило във финансовата политика – да сееш в добри времена и да жънеш в лоши, пишат Бланшар и Котарели.

Според икономистите на МВФ, основната цел сега е постигането на това, което Г-20 определи като „силен, устойчив и балансиран растеж“. Със сигурност това включва завръщането към фискална устойчивост и приложими средносрочни фискални планове. Приоритет е стабилизирането на съотношението дълг/БВП, но за да се постигне подобрение в следващите пет години – необходимо е свиване на структурните дефицити на 20-те най-развити световни икономики с по 1 процент всяка година. Ако тази тенденция се запази за още пет години, то до 2030 г. е напълно възможно публичната задлъжнялост на Г-20 да се свие до 60% от БВП.