Как така в една седмица говорихме за това как да се подпомогне капиталовия пазар и се взе решение, което го срина. Това се питат участниците в българския капиталов пазар и недоумяват защо се нареждаме до страни като Аржентина, в които също процъфтява национализацията на парите за пенсия. Ето какво коментира пред DarikFinance.bg Стоян Тошев, Председател на УС на Българската асоциация на управляващите дружества/БАУД/ след като организацията прати отворено писмо до министри, синдикати и работодатели. 

Докъде се простира заплахата за частните пенсионни фондове, за участниците във финансовия пазар, за осигурените лица, която произтича от вчерашното решение на правителството?

Това решение ще създаде проблеми във всяко едно от тези направления. По отношение на капиталовия пазар това е очевидно. Инвеститорите на капиталовия пазар са изключително чувствителни на такъв тип новини, които потенциално могат да доведат до оттеглянето на част от големите институционални инвеститори от пазара. Това съответно означава още по-малко търсене и съответно понижаване на цените. Така че по отношение на евентуалните последици за капиталовия пазар логиката е доста ясна.  

Можем ли да очакваме втора вълна на оттегляне на тези стратегически инвеститори, след като преди две години станахме свидетели на първата макар и по друга причина?

Всичко е възможно. Такова решение би било много лош сигнал за всички инвеститори и български, и чужди, тъй като това води до намаляване на търсенето и увеличаване на предлагането, а всички знаем на един пазар, когато намалява търсенето и нараства предлагането, какво следва. 

В колко дългосрочен план очаквате да се задълбава този ефект, ако това решение в крайна сметка остане в този му вид? 

Това е много трудно за прогнозиране, тъй като нямаме никакви детайли за това какво точно ще се прави. Първо - дали това е окончателно решение. Второ – ако е окончателно решение, по какъв начин тези средства ще бъдат трансферирани в НОИ. Ако се трансферират като активи, което е по-малкото зло, тогава последиците за пазара биха били по-малки. Но ако има изисквания да се трансферират като финансови средства, това директно означава разпродажби от страна на професионалните фондове и ефектът ще бъде много отрицателен. 

Вашите колеги от Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, които също написаха отворено писмо, говорят за опасност от влизане в спирала на нова финансова криза, този път прицинена от вътрешни фактори...

Ние говорим за това, че едно такова решение ще има отрицателни последици в редица направления. Казахме вече за отрицателните последици за капиталовия пазар. По отношение на отрицателните последици за пенсионното осигуряване и изключително сериозните демографски проблеми на България, колегите от пенсионните фондове достатъчно ясно казаха какво би означавало това, така че няма да навлизам в подробности. По отношение на алтернативни начини за финансиране на българската индустрия, това още веднъж ще доведе до понижаване и ограничаване на възможностите за набиране на финансовия ресурс от капиталовия пазар. А българската индустрия, за да се развива и за да излезе от кризата, има нужда от точно обратното и за мен лично беше странно съвпадение, че в една и съща седмица едновременно правихме дискусии за това по какъв начин можем да спомогнем небанковият финансов сектор да финансира българската индустрия и в същия момент се предлагат решения, които работят точно в обратната посока. 

Все пак някой  от правителството говори ли с вашата конкретно организация, с вашите среди на тези тема? 

Не. Капиталов пазар индиректно ще пострада от това решение. Естествено е, че първите, с които такива действия би трябвало да бъдат консултирани, са пенсионните фондове. Ние нямаме директно отношение по въпроса, но индиректните последици са изключително сериозни. 

От друга страна очаквате ли косвено това да доведе до още по-голямо оскъпяване на кредитите, доколкото подобно решение ще засегне възможностите за алтернативно финансиране на индустрията, за които споменахте? 

Да, със сигурност ще има такъв ефект. Колко голям ще бъде той е трудно да се предскаже, тъй като сега небанковият финансов сектор не е сериозна алтернатива за финансиране. Той беше преди две-три години в периода 2006-2007-ма година. В момента със сигурност не е на това ниво, но такова оскъпяване е възможно по други прости причини, а именно, че инвестициите на пенсионните фондове са не само на капиталовия пазар, а и в банките. Така че изтеглянето на ресурс от банковата система и вкарването й в БНБ отново ще доведе до ефекта, за който вие говорите. 

Има ли според вас някакви мерки, които ако се вземат паралелно с това решение, ако приемем че то остане, биха могли в някаква степен да му бъдат противотежест?

Много ми е трудно да си представя такива мерки.

Очаквате ли след тази остра реакция да има диалог поне между вас и правителството?

Много се надявам.

Не сме единствената страна, в която това се случва – в Унгария беше предложена подобна мярка вчера, в други също има подобен подход. Това, че се случва и в други страни не смекчава ли в някаква степен гнева на инвеститорите?

Не смятам. Според мен България трябва да е пример за добри практики при решаването на сериозните демографски проблеми и никакъв смисъл не виждам в това да се нареждаме до Аржентина с  национализация на дългосрочните спестявания на населението за пенсия.