За много македонци държавната служба е блян - олицетворение на мечтата за сигурна работа. Тези работни места обаче съвсем не се раздават на случайни хора, а само на онези, от които се очаква политическа лоялност.

 

На 6 октомври 2013 по обяд хиляди хора в Македония са вперили поглед в часовника - в 12 часа предстои в пряко предаване на държавната телевизия обявяването на щастливия печеливш от една специална лотария. Важността на събитието се подчертава и от присъстващите в студиото гости, включително няколко министри. Наградите за печелившите не са парични, но въпреки това са изключително ценни - назначения в държавната администрация. За мнозина македонци това си е истински джакпот и олицетворение на мечтата за сигурна служба, пише Deutsche Welle.

 

Македония, в която безработицата е около 28 процента, а средната заплата - 350 евро, е сред най-бедните европейски държави. Икономиката е слаба, държавните задължения постоянно растат. В тази ситуация държавната служба представлява спасително решение. Няма нищо чудно в това, че нацията следи внимателно телевизионното шоу, в което над 30 000 кандидати се борят за раздаваните 1 600 места.

 

При това масовите назначения в македонската администрация изобщо не са новост. Особено откакто през 2006 властта бе поета от консервативната ВМРО-ДПМНЕ в коалиция с албанските партньори от Съюза за демократично развитие, броят на заетите в държавните учреждения расте главоломно. Според наскоро оповестен анализ на германската фондация "Бертелсман" за шест години тяхното количество е нараснало от 90 на 150 хиляди - при около два милиона души население. "Правителството увеличи броя на държавните служители, за да си гарантира широка подкрепа от политически лоялни хора", констатира анализът. А в последния си доклад за напредъка на Македония Европейската комисия настоява за подобрения, за да се ограничи политизирането на администрацията.

 

Освен това на бюджета тежат 270 000 пенсионери и 100 000 социално слаби. "Така бюджетът се превръща в социален инструмент на държавата. Зоран Ивановски от Югоизточноевропейския университет в Тетово казва за Дойче веле, че към 15 процента от бюджета отиват за чиновнически заплати, а в бюджетите на отделните ведомства се случва и до 90 процента от средствата да са предназначени за заплати. Управляващата партия разчита по този начин да си гарантира социалния мир, а благоприятният страничен ефект е, че по този начин се гарантират и гласовете при избори, защото облагодетелстваните с място в администрацията се проявяват като верни избиратели.

 

Заетите в държавните учреждения обаче почти нямат какво да правят. По информация на македонските медии голяма част от чиновниците дори изобщо не ходят на работа - остават си вкъщи, но въпреки това си получават заплатите. За тях буквално няма и място в препълнените офиси. Македонската Агенция по труда обяснява, че "голяма част от новоназначените е разпределена в различни институции", но отказва да посочи по-конкретни данни.

 

Бившата директорка на агенцията Биляна Йовановска твърди, че всички назначения в държавната администрация целят едно и също: да набират гласове за управляващата ВМРО-ДПМНЕ. "Всички мероприятия и цялата политика за стимулиране на заетостта се активизират особено много преди избори - с цел да се увеличи броят на потенциалните избиратели", казва Йовановска.

 

Македонските медии отдавна пишат за този вид злоупотреби. Преди предсрочните избори през 2011 две журналистки от междувременно закритата телевизия А1 - Наташа Стояновска и Сашка Цветковска, успяха да разкрият партийни списъци на управляващите. Тези списъци се оказаха пълни с имената на хора, които не просто е трябвало да гласуват за консервативната партия, но и да осигурят поне още по десет гласа на свои роднини или приятели. "Случаят със списъците не разкри нищо ново - само доказа онова, което всички вече знаят: че същестувава система за купуване на гласове", казва Цветковска.

 

Преобладаващата част от хората в тези списъци са получили преди това място в администрацията. В телефонни разговори с журналистките някои потвърдили, че е трябвало да осигурят избиратели за партията, в противен случай щели да загубят работните си места. "Хората са били шантажирани по линия на техните работни места, както и чрез работните места на техните деца или внуци", разказва Сашка Цветковска. Държавната прокуратура започна формално разследване по случая, но наказани нямаше.

 

Сега играта обаче продължава. През април в Македония ще се проведат президентски избори. Няколко дни преди парламентът да излезе със съответното решение, във вестниците се появиха стотици обяви за нови назначения в администрацията. По официални данни се планират 4 000 допълни работни места от т.нар. "субсидирани позиции" - за хора, които трябва да бъдат назначени в частния сектор, но заплатите им ще бъдат субсидирани от правителството.

 

В отговор на отправените от опозицията критики министър-председателят Никола Груевски, който е и председател на ВМРО-ДПМНЕ, заяви: "Не разполагам с никакви сведения за закононарушения". По този повод Сашка Цветковска коментира: "Системата е извън всякакъв контрол, партия и държава на практика са едно и също нещо. Бих се изненадала много, ако нещо се промени".