Отстъпките в търговските вериги са за сметка на потребителите, но не и замразяването на цените на основните хранителни продукти, обяви днес министърът на земеделието и храните, Мирослав Найденов по БНТ. Според него замразяването на цените на хранителните продукти става изцяло за сметка на търговските вериги.

 

Министърът съобщи и, че с допълнения в закона ще се подпомогнат производителите на земеделски продукти, които понасят тежестта на кризата, докато прекупвачите печелят на техен гръб. Това според Найденов ще стане с ускоряване на плащанията от Държавен фонд земеделие, които в момента се осъществяват с близо месец закъснение.

 

3-месечно замразяване на цените на основни хранителни продукти беше въведено в над 160 магазина в България и вероятно ще продължи през зимата под някаква друга форма. В инициативата участват три големи вериги от магазини, които според Найденов не получават в замяна никакви привилегии.

 

По силата на споразумението Метро Кеш Анд Кери, Кауфланд и Билла, са замразили цените на 10 основни хранителни продукта от 3 август насам. По думите на Найденов по този начин се подпомагат хората с по-ниски доходи, като пенсионерите например.

 

Ефектът от мярката е твърде спорен, тъй като цените на пропорционалните предложения на веригите магазини за хранителни стоки често са по-ниски от тези на „замразените“ продукти на Найденов.

 

При това мнението на министъра, че задържането на цените въпросните храни става за сметка на търговците също подлежи на съмнение. Няма частен предприемач, който да продава стоки на загуба за такъв продължителен период.

 

За големите търговски вериги замразяването на цените е добра реклама, тъй като показва грижа за потребителите на фона на повишените от юли тази година цени на газа и електроенергията и силното поскъпване на част от хранителните продукти като месото, млякото и яйцата.

 

В крайна сметка никой не губи от тази мярка. Но замразяването на цените показва безсилието на държавата да се справи с проблемите на българския пазар на хранителни стоки, и най-вече с високите надценки на прекупвачите, ниските цени за изкупуване на продукцията от производителите и дъмпинговия внос.

 

По същия начин стоят нещата и с другите инициативи на земеделското министерство. Въвеждането на стандарта „Стара планина“ не доведе до особено подобрение на качеството на храните на пазара. А планът на Найденов да бори „спекулата“, като обявява публично цените на продуктите, имаше нулев ефект.

 

Вместо да води предварително загубени битки с пазара, МЗХ трябва да си постави по-реални цели, като например наистина да ускори изплащането на субсидиите за производителите. Да стимулира процеса на комасация на земята, защото икономиите от мащаба са най-важният фактор за понижение на цените на земеделската продукция. Да улесни достъпа на производителите до европейски средства.