Премахване на неравенството е невъзможно, но то трябва да се управлява и данъчната политика следва да се превърне в основен инструмент за тази цел. Така счита постоянният кандидат за Нобелова награда по икономика, професорът от Университета в Йейл Робърт Шилер.

Във видео интервю с Кристия Фриланд от Reuters, професор Шилер посочва, че не следва да се позволява доходите на най-богатия 1% от населението на САЩ да доближават сума, надхвърляща 40 – 50 пъти средния доход на американците. Изследванията показват, че ако сегашната тенденция се запази, след 20 години най-богатият 1% ще печели 80 пъти повече от средния човек.

Данъчната политика трябва да се ангажира да не се допусне да се случи това. Конгресът трябва да инструктира финансовото министерство, което пък всяка година ще трябва да пресмята каква данъчна ставка е необходима, за да се постигне целта по намаляване на неравенството. „Много важно за мен е да кажа, че аз не съм за премахването на неравенството, а за овладяването му“ - заявява Шилер.

Идеята за ежегодно настройвания данък за най-богатите напоследък придобива популярност като „данъкът на Брандайс“, на името на прогресивния юрист от началото на XX век Луис Брандайс. Негови са думите: „Можем да имаме или демокрация, или цялото богатство концентрирано в ръцете на малцина. Но не може да имаме и двете едновременно“.

През 1980 г. най-богатият 1% от американците е получавал 9.1% от националния доход преди данъци; през 2006 г. този процент вече е 18.8% - малко по-висок от времето на Брандайс. Вместо да премахне тази тенденция на концентрация на богатство, данъчната политика на Конгреса го е задълбочила: след облагане с данъци, в най-богатия 1% са оставали съответно 7.7% и 16.3% от националния доход.

Преди Рейгън да дойде на власт, доходът на най-богатия 1% е бил 12.5 пъти над средния в САЩ. През 2006 г. това съотношение вече е 36 пъти. Според група преподаватели от Йейл, страната се доближава до опасна точка на неравенството, която може да унищожи демокрацията. Предложението е да се въведе автоматичен данък, който да не позволява на доходите на най-богатите да надхвърлят 36 пъти средното за страната.

Ние не предлагаме облагане на богатите, а на неравенството, отбелязват учените. Милиардерите в Америка могат да печелят колкото си искат – ако заедно с това се покачват и средните доходи. Ето това би било аргумент, че trickle down концепцията наистина ще заработи.

Фриланд провокира събеседника си: честно ли е това? Не подхващаме ли класова война? Да си богат е приказно, знаем всичките онези истории за богати работещи гении ... Шилер пояснява: казвате „класова война“. Аз искам да предотвратя класовата война. Не искам война, искам хармоничен народ.

„Мисля, че богатите хора във всяка държава“ - продължава той – трябва да обмислят някои неща. Например богатите хора в САЩ със задоволство да отбележат, че броят на отвличанията на деца на богаташи в нашата страна е много нисък, за разлика от Латинска Америка.

„Ще искате ли да сте богата, ако трябваше да се притеснявате от това? Това е Америка – ние живеем в хармонична страна. Тоталното неравенство не е записано в нашата Конституция. Ние забравяме нещата, които дефинират тази страна“.

Шилер напомня за Homestead Act от 1862 г. - подписан от Линкълн закон за оземляване на фермерите с неразработена федерална земя западно от река Мисури. „Това е нещо демократично. Правили сме го много пъти преди. И ако спрем да правим подобни неща, действително можем да имаме класова война тук“.

Професорът споделя, че след месец излиза новата му книга: „Финансите и доброто общество“. Започва да я пише преди движението Occupy Wall Street, но то допълнително го е мотивирало. Обяснява със смях: преподавам на млади хора и те сега масово си мислят - „бих могъл да стана финансист и да спечеля купища пари, но искам да се занимавам с нещо друго, с изкуство и така нататък“.

Няма нищо лошо в това да си финансист, казва Шилер, който е съавтор на основния индекс за измерване цената на имотите в САЩ и беше сред малцината, действително познали пукането на имотния балон през 2007 г. Обществото има нужда от финансисти, точно както от физици и лекари.

От анлгийски компилира Димитър Събев