Националната електрическа компания може да се окаже с четири млрд. лв. загуби заради проекта АЕЦ "Белене", които няма къде другаде да бъдат прехвърлени, освен върху потребителите.  Това изчисли депутатът от Коалиция за България и бивш министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров пред участниците в конгрес "Бъдещо развитие на ВЕИ в България", който се провежда днес в София.

 

Прогнозата на Димитров се базира на натрупаните до тук 1.3 млрд. лв. загуби, плюс равносметката, че НЕК реализира по 10 млн. лв. загуба месечно. Освен това към настоящия момент няма решение на съвета на директорите нито на НЕК, нито на Българския енергиен холдинг за прекратяване на проекта "Белене". Това Димитров е научил след отправено депутатско питане. Според него това означава, че руските изпълнители на проекта продължават да отчитат и добавят производствени разходи, които основателно ще предявят към българската страна и ако не ги получат, ще заведат дело срещу Националната електрическа компания, което най-вероятно ще спечелят. Така към сегашните загуби от 1.3 млрд. могат да се добавят още 2 млрд. лв.

 

В добавка на това изтича и срока за погасяване на кредита към БНП Париба, който възлиза на 500 млн. лв.. На финала НЕК може да се окаже с 4 млрд. лв. потенциална загуба.

 

Според експерт от частния сектор възможно обяснение за това, че НЕК все още не са прекратили договора с руския изпълнител на поръчката за Белене, е, че ако с официално договорно писмо се прекратят работите, то автоматично онова, което до този момент се води като разход за незавършено строителство, ще се пренесе в счетоводния баланс като загуба, от което компанията ще фалира.

 

Близо 200 души взеха участие в конгреса, организиран от Българската фотоволтаична асоциация. Сред поканените да направят изказвания са представители на посолствата на страните от Европейския съюз, САЩ, Корея, Китай, Япония, юристи, водещи дела от страната на ВЕИ-индустрията. В първата част на форума думата е дадена на представители на политическите сили. Управляващите от ГЕРБ или от икономическото министерство нямат участник в конгреса.

 

По темата за бъдещето на сектора на възобновяемите източници депутатът от Демократи за силна България Иван Иванов се ангажира с политическа подкрепа за интересите на ВЕИ бизнеса. Според него той трябва да се развива в синхрон с европейските практики. С подобна подкрепа се ангажираха и от БСП, Партия "Зелени", движение "България на гражданите".

 

Според Иванов ако 80% от енергията в страната се произвежда в две ядрени централи, енергетиката ни ще остане в предишния век като развитие. Това се подкрепя от данните, че в продължение на осем месеца в годината у нас се потребяват средно по 2 200 мегаватчаса електроенергия. "Когато две ядрени централи произвеждат по четири хиляди мегавата, вратата за възобновяемите източници е затворена", заяви депутатът от Демократи за силна България Иван Иванов, опитвайки се да прогнозира какво би се случило, ако страната ни тръгне да развива ядрената енергетика.

 

Според него трябва да се запази енергийния микс в България в сегашното му съотношение, като не повече от 30 - 35% от енергията се произвежда в ядрени централи, приблизително толкова от термични централи, а останалото трябва да бъде предоставено на модерните технологии на възобновяемите източници.

 

Представител на професионалистите от бранша обърна внимание, че занапред проблемите на сектора не трябва да се прокарват само през интереса на асоциацията, която се опитва да защитава всички свои членове. Той посочи, че някои от дружествата вземат неудачни или неправилни решения, за което следва да си понесат съответната отговорност.

 

Според експерта правилният подход за развитие на сектора е да се насърчава интереса на потребителя да стане консуматор на енергията, добивана от възобновяеми източници.

 

Германия, която винаги се дава за пример, е показателна за това, че голяма част от производителите в сектора са извън класическата енергетика. ВЕИ се пренася на ниво комунално, домашно производство и тази тенденция е необратима и независима нито от политиката, нито от регулатора.

 


Еврокомисарят по енергетика Гюнтер Йотингер е сезиран да извърши проверка за неправомерното въвеждане на "такса достъп" до електроенергийната система в България, която е най-големият проблем на индустрията към момента. Очаква се резултатът от нея да бъде оповестен през февруари, като има реална опасност на страната ни да бъдат наложени санкции.

Това заяви евродепутатът Ивайло Калфин по време на ВЕИ - конгреса в Зала 6 на Националния дворец на културата. С това той даде повод на представителите на  бранша за пореден път да поискат премахването на тази такса, тъй като тя изземва до 39% от приходите на някои от дружествата в сектора и ги обрича на фалит. Този път индустрията на възобновяемите източници даде срок на регулаторните органи да нормализират нормативните правила до сряда, 23 януари.

На въпрос на DarikFinance.bg колко предприятия вече са фалирали заради въведената такса за достъп, председателят на фотоволтаичната асоциация Никола Газдов посочи, че все още дружествата успяват да се справят със ситуацията, въпреки, че тя продължава да мъчи бизнеса близо половин година. Причината за това е, че дружествата са получили реверанс от банките, които са разсрочили задълженията им и така в момента производителите плащат само лихви по кредитите, а не главници. Този толернс от страна на банките обаче е за период само от няколко месеца, посочи Газдов.

За последните три години дружествата от сектора на възобновяемите източници са инвестирали между 2.5 млрд. и 3 млрд. лв. в икономиката, като над 90% от тях са привлечен капитал от банките, каза Газдов. Това е поводът колегите му от бранша често да заплашват, че ако започнат фалити на ВЕИ дружества, банките могат да се окажат собственици на слънчеви и вятърни централи.

Представителите на ВЕИ - индустрията признават, че в енергийната система на страната има недостиг от порядъка на 250 - 400 млн. лв., но не са съгласни тежестта на този проблем да бъде стоварена единствено върху тях чрез таксата за достъп. Те предлагат за компенсирането на този дефицит да се използва комбинация от мерки, като например пренасочване на част от парите, събирани от продажбата на квоти за въглеродни емисии, преразпределяне на тежестите с  добавката за зелена енергия върху различните играчи в сектора или ако има цена за достъп, то тя да бъде еднаква за всички участници. Вдигането на цената на електроенергията за крайните потребители трябва да е последният инструмент от набора инструменти, с които трябва да се действа.

По повод на предстоящия референдум за развиване на ядрената енергетика в България членовете на фотоволтаичната асоциация ще гласуват по свое усмотрение без предварително съгласувана единна позиция.

Друга новина от конгреса днес бе, че има шанс до 15 февруари да бъдат въведени облекчения за малките инсталации, оползотворяващи енергията от възобновяеми източници, каквито са покривните и дворните соларни инсталации, например.