Миналата седмица Министерският съвет прие антикризисно да се въведат алтернативен данък върху застрахователните премии, данък „лукс”, както и данък върху парите, получени от участие в хазартни игри. Днес бюджетната комисия в Народното събрание започва да разглежда предложенията, за въвеждането на които са нужни данъчни промени.

От облагането на доходите от хазарт и други игри Националният съвет за тристранно сътрудничество изчисли, че в хазната ще влязат 80 милиона лева, а от данъка „лукс” – 35 милиона лева. Не беше посочен очакваният приход от алтернативния данък за застрахователите.

Доколко тези алтернативни налози ще имат положителен ефект върху бюджета – това е твърде спорен въпрос. Като се има предвид, че по официални данни за първите два месеца на годината дупката в хазната е около 1.4 милиарда лева, а за 2009 г. беше ревизирана на 3.7% от Брутния вътрешен продукт /БВП/, потенциалните приходи в номинално изражение трудно биха покрили дори само недостига за януари 2010 г.

Какво пропусна да направи правителството, накъде трябва да насочи усилията си в реформите на данъчната система и могат ли тези реформи да имат антикризисна роля – представяме ви мнението на икономистите Красен Станчев и Чавдар Николов.

Красен Станчев за промените в данъчното законодателство

Министерският съвет одобри антикризисно промяна в модела на данъчно облагане на застрахователите, обложи доходите от парични и предметни печалби, получени от участие в хазартни игри, предложи въвеждането на данък „лукс”. Ако се сравним с по-големите световни икономики – къде сме ние на техния фон? Какво направиха те като антикризисни данъчни реформи, какво пропуснахме ние?

В този пакет неща има някои, които са пълна глупост, други приличат на политиката в други страни, а за трети трябва да се вземе предвид как ще се случат в рамките на българската икономика. Глупост е облагането на застрахователите. Застрахователният бизнес е много цикличен и когато печалбите и, съответно, данъците падат – това означава, че пада бизнесът, падат оборотите. Защо тогава трябва да се облагат оборотите? Тогава, това означава, че всеки бизнес, в който падат печалбите, оборотът трябва да се облага. Оттам тръгна целият дебат. Това, което съществува като идея и все още се обсъжда в Европейския съюз, все още не е толкова смислено да се прилага, преди да е приложено някъде другаде. Тоест тази форма на данък оборот. Що се отнася до облагането на доход от някакви хазартни игри, то тук се прилага общата философия, че всеки доход подлежи на облагане според общите пралива. Общите правила в България са 10 процента. Данък „лукс” – той не присъства като самостоятелен доход. Всеки, който има определено ниво на доход, той може да си позволи определено равнище на потребление. Така че той не попада по никакъв начин в логиката на облагането и противоречи на системата на плоския данък. Вместо да се приложи по-пълно плоския данък, те се опитват да намерят някакви изключения.

Какво имате предвид под по-пълно прилагане на плоския данък?

Първо, има определени неща, които са извън плоския данък. Пълен плосък данък би означавало облагането на всеки доход, определени групи от населението да нямат привилегии, например – земеделските производители. Държавните служители да си плащат осигуровките и други подобни.

Къде стоим все пак на фона на други държави, които направиха антикризисни данъчни реформи? Имам предвид – големите икономики, като САЩ, Германия, Франция, също и по-малки страни, да вземем като пример съседната ни Гърция.

САЩ по качество на данъчната система са по-зле и от Казахстан, така че няма какво да се сравняваме с тях. Това, което България направи, е горе- долу съизмеримо в Нова Европа. Навсякъде има такива изключения – осигуровките са относително високи, грубо казано – два пъти по-високи отколкото индивидуалните и корпоративните данъци. България е някъде в средното положение на страни като Словакия, Македония, Естония, Румъния. Плоският данък все пак беше сложен на долу-горе такова ниво, което е справедливо. Бюджетът започна да събира повече пари.

Накъде би трябвало управлението да насочи усилията си в данъчната политика във време на криза?

В данъчната политика не виждам какво друго може да се направи, освен и по-нататък да се намаляват тези данъци, които не съответстват на простотата на системата. Второто нещо е да се опростят процедурите по плащане на данъци, там където те не са, за да се подобри събираемостта. Третото нещо, което може да се направи, е да се улесни събираемостта на различните видове данъци. Ако можете да си платите от едно място данъка върху доходите, то местните данъци и такси не може да ги платите от едно място. Много често даже физически трябва да се ходи до там. Да се улеснят и процедурите по електронното плащане на данъците. Трябва да имаш счетоводител, който да го направи, защото това отнема и много време. И затова много хора май предпочитат да не плащат данък.

Чавдар Николов за промените в данъчното законодателство

Министерският съвет одобри антикризисно промяна в модела на данъчно облагане на застрахователите, обложи доходите от парични и предметни печалби, получени от участие в хазартни игри, предложи въвеждането на данък „лукс”. Ако се сравним с по-големите световни икономики – къде сме ние на техния фон? Какво направиха те като антикризисни данъчни реформи, какво пропуснахме ние?

За мен антикризисна програма в България няма. Това, което се прие, са разни дреболии и колкото и да се въртят, ако трябва да ги метрираме – повече от 50 милиона лева от тях едва ли ще се съберат. Нищо няма да решат тези неща. Антикризисната програма е нещо много по-сериозно, но аз се съмнявам тези хора, които ни управляват, да могат да я разработят, защото 9 месеца те се въртят в затворен кръг и си гонят неолибералните опашки. От тая работа нищо няма да излезе. Трябваше да бъде направено това, което сериозните икономисти го обяснихме още на предишното правителство. Първо, трябваше да бъде направена вярна макроикономическа прогноза за тази година, която не беше направена. Вече втора година ние работим с погрешна макроикономическа прогноза и това е много опасно, защото по тоя начин се разминава всичко, което можете да си представите като приходи и разходи в държавния бюджет. Затова зейват тези празноти. Бяха направени и много големи грешки. Едната от тях беше второто намаляване на осигурителните вноски. Трябваше да не се прави и първото, а се направи  и второ, което внесе пълен хаос в бюджета. В момента държавата участва като осигурител по мои сметки някъде с 6 милиарда лева. Ето ви едната дупка, която по никакъв начин не може да бъде запълнена с тези дребни идейки, които се лансират. Другото, което препоръчахме и което не беше направено, а се изпусна и добрият момент, беше да се сключат заеми. Но тези пари, които трябва да дойдат от заеми, да не бъдат харчени за „нормалния” за България начин т. е. – пилеене, а да бъдат концентрирани в строителството и инфраструктурата.

Откъде трябваше да се търсят тези заеми? Имате предвид Международния валутен фонд /МВФ/ или друга институция?

От МВФ, ако трябваше да се вземе заем, това трябваше да е последният заем, който да гарантира валутния борд. Но иначе трябваше да бъдат емитирани еврооблигации, да бъде сключен заем с Европейската инвестиционна банка /ЕИБ/. От ЕИБ трябваше да се търси цялото кофинансиране за българските магистрали, за метрото, за заводите за рециклиране на боклук, за депата и т. н.  Лошото е, че напоследък рисковете за региона нараснаха и дори и тези заеми да бъдат сключени, ще бъдат скслючени при много неблагоприятни условия. И на всичкото отгоре инфраструктурата не се строи. Единственото нещо, за което се чува, е участъкът Стара Загора – Нова Загора, а ние имаме още толкова обекти, които чакат и с които трябва да се създадат работни места в кризата. Нищо не се прави. През цялото време се извиняваме с тези сключени заеми. На правителството препоръчвам да направи някаква надведомствена комисия, която да рови бакиите на предишните, а правителството да се занимава с конкретното управление. Разбира се, възможно е договорите, които са сключени, да се развалят. Обаче, някои фактурирани неща трябва да бъдат платени на бизнеса. Някои от тях също могат да бъдат атакувани чрез съда, но при всяко положение някакви пари в икономиката трябва да влязат, защото иначе ние вървим към напълно задънена улица.

Да приемем хипотетично, че приетите от МС дребни промени в данъчното облагане ги няма. Може ли изобщо някакви реформи в данъчната ни система да бъдат антикризисна мярка?

Разбира се, може. Но премиерът явно усеща, че тия неща няма да подействат и вчера отново повдигна въпроса за увеличаването на ДДС. Повишаването на ДДС е нож с две остриета, за всички сериозни икономисти е ясно, че това може да резултира в намаляване на търсенето и от цялата работа нищо да не излезе. А по начало нашата данъчна система е сбъркана из основи, защото тя разчита на косвените данъци. Въвеждането на плоския данък беше черешката върху тортата, но една система, която разчита на косвените данъци, загазва много по-силно в криза, отколкото система, която е уравновесена и половината данъци се събират от преки данъци. Това се обяснява по простия социално-психологически метод, че при настъпването на криза хората, независимо от запазването на доходите си, ограничават търсенето. По този начин приходите от косвени данъци падат по-бързо, отколкото приходите от преки данъци. Нашата сисетма, ако беше нормална и ако прилагаше прогресивното подоходно облагане и половината от данъците се събираха от преки данъци, нямаше да загазим в такава степен. В развитите европейски държави системата е такава. Ние от какво събирахме – от един внос, събирахме ДДС и така пълнехме хазната. И дойде кризата, вносът падна, няма постъпления, сега какво да правим? Мен ако ме питате, трябва да се пипне свещената крава на българската олигархия – плоският данък да бъде отменен и да минем към нормално прогресивно подоходно облагане. Разбира се, не говоря за съвсем такова от европейски тип. Оттам насетне и държавата не трябва да се включва като осигурител, а всеки да си плаща масрафа. Апропо, тук искам да вметна – дискусията затихна, но държавните служители трябва да започнат да си плащат осигуровките. Разбира се, на първо време това трябва да бъде компенсирано със заплатите, което значи, че няма да има никакъв бюджетен ефект, но пък ще се прокара един основополагащ принцип в бюджета – да няма кръстосани субсидии, заради което да е ясно в бюджета кой пие – кой плаща.