Резервите за подкрепа на най-бедните хора у нас най-вероятно ще се търсят в разходите за издръжка на администрацията, заяви финансовият министър Калин Христов по време на съвета за тристранно сътрудничество.

Според него разходите за инвестиции не са достатъчно гъвкав източник, тъй като националният ресурс за инвестиции през тази година е в размер на едва 240 милиона лева, а останалите разходи са свързани с кофинансиране на европейски проекти в последната година от програмния период.

„Принципът е там, където считаме, че най-неефективно се използват тези резерви, да се използват за политики, които имат най-голяма влияние както върху икономиката, така и върху социалната ситуация в страната. Това е логиката", каза Христов, като отказа да се ангажира с конкретни цифри.

Днес премиерът Марин Райков обеща, че няма да се упражнява натиск върху бизнеса и че не е това смисъла на посланието си за проява на солидарност от страна на индустриалния капитал.

„Няма да извиваме ръцете на българския бизнес. Това противоречи на логиката на това, което от самото начало отстояваме като подход. Следователно никой не обмисля увеличаване на данъците. Нямаме намерение да упражняваме неправомерен натиск за някакво изкуствено увеличаване на заплатите в частния сектор извън това, за което се разберем. Аз казах само една дума и тази дума е солидарност. Ние в момента работим по някои идеи, свързани с това по какъв начин бихме могли да реализираме конкретни проекти за подпомагане на социално най-онеправданите слоеве от нашето общество", каза Райков.

Той посочи, че след солидарност втората дума, която би използвал, е диалог. „Бих искал по същия начин, както в този формат, да проведем един допълнителен диалог именно по темата по какъв начин бизнесът, благотворителните структури, държавата, евентуално с помощта на съответни европейски структури, биха могли поне малко да направят, за да облекчат положението на нашите съграждани, които са в по-тежко социално положение", каза още премиерът.