Все още сме далеч от времето, в което централните банки ще започнат да изтеглят стимулите от икономиката, въпреки че рисковете нещо драматично да се случи намаляха значително. Становището е на Азад Зангана, икономист на компанията Шрьодер инвестмънт Мениджмънт. Според Зангана новонапечатаните до сега пари не донесоха инфлация, защото ликвидността така и не стигна до реалната икономика.

Експертът е в България по повод на международната инвеститорска конференция за Централна и Източна Европа, както и за средиземноморието, която Шрьодерс организират не случайно в София. Компанията управлява над 100 фонда, които от миналата година са достъпни и за потребителите в България чрез партньорството на Щрьодерс с българския инвестиционен посредник Карол Капитъл Мениджмънт.

Какво е отношението ви към мерките за бюджетни икономии, които се прилагат като мярка срещу кризата по света?

Вчера видяхме, че и Съединените Американски Щати се съгласиха на промени, които ще доведат до допълнително налагане на бюджетни икономии. Най-общо казано тези крути мерки винаги се отразяват негативно на растежа в краткосрочен план, но ако се наложат по правилния начин, то те могат да гарантират по-силен растеж в бъдеще. Много зависи от това как тези мерки преразпределят ресурсите в икономиката, в публичния сектор и в частния сектор, който е по-продуктивният.

Дали да се прилагат икономии зависи много и от самите държави. Ако една страна вече има твърде голям бюджетен дефицит, дългът й расте много бързо и пазарът не е сигурен, че в бъдеще тя ще е способна да изплати задълженията си, то тогава икономиите са много важни. Страни като Испания и Италия нямат друг избор, освен икономиите, за да спечелят доверието на финансовите пазари отново.

Други страни, които имат малък бюджетен дефицит, нисък дълг, като България, например, там нуждата от икономии е много малка или никаква. Там трябва да се работи върху привличането на инвестиции в бъдеще.

Какво ще се случи в САЩ, след като е постигнато съгласие за още по-големи икономии?

Ако си спомним какво се случваше в края на 2012 година, ще видим, че тогава имаше съвсем реален страх от удара на "фискалната скала". Това доведе до някаква форма на икономии, от които общият ефект възлезе на 1% - 1.5 % от БВП. Това е съотносимо с онова, което прави Европа.

Това бе направено, за да се оправдае повишаването на тавана на допустимия държавен дълг през миналата година. През април ние отново ще се върнем към дебат по тази тема и правителството има само един избор -  да повиши тавана на допустимия държавен дълг. В момента въпросът е как точно да бъде постигната тази сделка. Опозицията би искала по-голямо свиване на разходите и дори намаление на данъци, докато администрацията на президента Барак Обама би искала да се запази настоящото ниво на разходите и да се вдигнат данъците на по-богатите.

Двете сили отново ще влязат в този спор и ще постигнат споразумение, с което да се вдигне тавана на дълга. Така че в момента финансовите пазари не са притеснени от случващото се там.

Все по-ясно се вижда опозицията срещу мерките на бюджетни икономии, особено в Европа. Трябва ли курсът да бъде продължен?

Смятам, че в голяма степен тази опозиция идва от неразбиране на необходимостта да се прилагат такива мерки. Страните не могат да харчат повече, от колкото могат да си позволят. Ако продължават да правят така, дългът ще стане много голям, а лихвата, която ще трябва да се плаща, може да осакати икономиката.

Според мен не трябва да се правят промени в курса на предприетите мерки, но трябва да се промени комуникацията.

Във Франция президентът Франсоа Оланд обещаваше, че ще отмени политиката по бюджетни икономии, че ще промени правилата в Европа, които  изискват съкращаване на разходите. Той няма власт да го направи дори и след като стана президент. Всъщност през миналата година бяха вдигнати данъци, като ефектът от това се усеща точно сега.

Ние виждаме много различното икономическо представяне на Франция и Германия и то ще става още по-очевидно когато през тази година Германия излезе от рецесията, а Франция остане в рецесия.

Казахте, че мерките за икономии влияят директно върху икономическия растеж. Прави ли са инвеститорите да се притесняват от това?

Растежът на глобалната икономика ще остане слаб през следващите няколко години заради бюджетните икономии, но не смятам, че инвеститорите са винаги негативно настроени към тях. Ако вземем за пример Италия, където се проведоха избори, резултатите от тях са много слаби, няма ясно изразен профил на новото правителство. Големият риск за Италия е, че ако не видим още икономии или структурни реформи, то това ще уплаши пазарите, тъй като без реформи растежът няма да се върне в дългосрочен план. Те ще те продължат да харчат повече, отколкото могат да си позволят, пазарът ще изгуби доверие, лихвите ще се покачат и накрая страната ще фалира.

Как оценявате политиките, които прилагат централните банки по света с понижението на лихвите и програмите за количествено улеснение?

Централните банки правят толкова, колкото могат, но въпросът е колко ефективна е тяхната настояща политика. Аз смятам, че най-ефективно бе понижението на лихвените проценти, което предприеха. Там обаче те достигнаха лимита, защото без някаква форма на лихва, цената на парите се размива и води до много неефективно разпределение на капитала.

Следващата стъпка, която предприеха централните банки, бе на количествени улеснения. Ако напечаташ много пари и ги насочиш към системата, това помага да противодействаш на спада в ликвидността в икономиката. За да се помогне на банковата система централните банки решиха не просто да им дадат пари, а да купят нещо с тези пари. Те решиха да изкупят държавни ценни книжа, което произведе няколко допълнителни позитивни ефекта: това намали дългосрочните лихвени проценти и също така промени цената на класовете активи. Като правят така, че правителствените облигации да изглеждат скъпи, то инвеститорите бяха насърчавани да се насочат към други неща - не да купуват сигурен актив, а да купят акции или други високодоходни активи.

Сега в момент, в който доходността по правителствените облигации е на много ниски равнища, отчитайки инфлацията, в много страни доходността е дори  отрицателна. Занапред ще бъде трудно на централните банки да оказват този натиск допълнително, защото става по-скъпо за тях. Един ден технически те ще трябва да продадат обратно тези облигации на пазара и тогава ще реализират загуба, защото са купили скъпо, а са продали евтино. 

Точно преди програмата Количествено улеснение 2 имаше притеснения, че това печатане на пари причинява инфлация при стоките, а от и там инфлация за САЩ. Последните данни показват, че тези страхове вече са отминали - инфлацията е под контрол и намалява, а централната банка продължава да купува книжа, този път обвързани с ипотеки. Това работи. Пазарът на жилища се съвзема, цените започват да растат, както показаха последните данни на индекса Кейс Шилер. Това означава, че стойността на активите започва да се покачва, което е добре за банковия сектор, тъй като той ще трябва да заделя по-малко провизии. Всичко това работи в полза на връщане на доверието.



Наближава ли според вас времето, в което централните банки ще започнат да изтеглят стимулите и ще започнат да вдигат обратно лихвените проценти?

Аз смятам, че все още сме много далеч от вдигане на лихвените равнища. Това, което ФЕД направиха последно, е да наложат нова цел при безработицата от 6.5%. Ние направихме няколко анализа на това колко време би отнело  постигането на тази цел и резултатите показват, че ще отнеме повече време, отколкото хората очакват.

Причината за това се корени във факта, че в момента участието на работната сила на трудовия пазар е много ниско. Когато имаме рецесия в някоя страна, тогава много от членовете на обществото излизат от трудовия пазар - те отиват да учат или правят други неща, но не търсят активно работа, обезкуражени са. Равнището на безработица крие част от безработните. Но когато икономиката започне да се възстановява, тогава част от тези хора започват да се връщат на пазара на труда и това прави по-бавен спада в нивото на безработицата.

Нашите изчисления показват, че ако се запаси сегашното ниво на участие на работната сила на трудовия пазар от 63.6%, а САЩ продължат да разкриват по 22 хил. работни места месечно, тогава постигането на 6.5% безработица ще отнеме 22 месеца. Ако участието е 65%, то тогава ще отнеме 56 месеца. Може да са нужни и 86 месеца. Така че може да отнеме много години, дори и да се ускори темпа по разкриване на нови работни места. растежа на новоразкритите работни места.

Ето защо очакваме лихвените проценти да останат на сегашното си ниво поне до 2015 година. Количествените улеснения ще продължат със същото темпо през цялата година. През следващата пак може да има някаква форма на улеснение за икономиката. Лихвените равнища се очаква да започнат да растат през 2015 година, но личното ми мнение е, че това ще започне да се случва още по-късно, към 2016 - 2017 година, тъй като икономиката не се възстанонвява с достатъчно бърз темп.

И Европейската централна банка ли ще продължи да поддържа същия курс на лихвите в близко бъдеще?

ЕЦБ е подобна история. Тя няма същите цели, но Марио Драги е много наясно с необходимчостта  да се запази ръста на икономиката, особено в Южна Европа. Регионът е много по-чувствителен към растежа, защото слабият растеж ще доведе до нестабилност на финансовите пазари, от там и за банковата система и за еврото. Аз смятам, че до 2015 година лихвата ще остане непроменена. Има малък риск от по-рязко покачване на инфлацията.

Всеки ръст на инфлацията, който виждаме днес, е причинен от вдигането на данъци. На пример в Испания ДДС бе увеличен с 3% през миналия септември, а инфлацията се е покачила с 2.8%  на годишна база. Така ако се абстрахираме от въздействието на ДДС, то инфлацията е до 2%.

Как така цялата тази ликвидност, която банките напечатаха и изляха на пазарите, не води до инфлация?

С ликвидността, особено тази, която бе създадена в Европа, се постъпи по начин, който прави така, че парите да се върнат обратно в централната банка. При операциите за дългосрочно рефинансиране, за да получат от средствата, банките трябваше да предоставят някакъв залог. С парите, които получават, те могат да правят каквото си поискат, но при условие, че трябва да ги върнат обратно. Програмата започна с неограничено отпускане на ресурс, който трябваше да се върне за един месец, после имаше тримесечни заеми, шестмесечни, едногодишни, а последните аукциони бяха за 3-годишни заеми за рефинансиране.

Много банките взеха парите без да имат нужда от тях. Достъпът до пазарите не е бил прекъсван за тях, те винаги могат да намерят ликвидност. Банките взеха пари от ЕЦБ като застраховка, а и защото лихвата е много ниска, от порядъка на 0.75% годишно. Какво обаче направиха с тези пари? Те трябва да се държат някъде. Ето защо те решиха да ги дадат обратно на ЕЦБ. И ако погледнете в баланса на банката, ще видите голямо нарастване на активите, постъпили по програмата за дългосрочно рефинансиране LTRO, но също така и голям ръст на пасивите, защото банките, които бяха взели пари без да се нуждаят от тях, предпочетоха да ги върнат. Такива бяха някои германски, френски, австрийски и английски банки. 

Италианските и испанските банки все още се нуждаят от тези пари. В някаква степен ЕЦБ ще трябва да продължи с рефинансирането, за да продължи да ги финансира, тъй като много се съмнявам, че те ще са способни да платят парите, които взеха, след 3 години. Ето защо и как парите не се преляха в реалната икономика и не предизвикаха истинска инфлация.

Има разлика между онова, което правят САЩ и онова, което прави Европа. В САЩ банките, които получиха парите, не трябва да ги връщат обратно, защото те продадоха своите съкровищни книжа и сега имат кеш, с който могат да правят каквото си поискат. Политиката по ликвидност на ЕЦБ е по-краткосрочна и превантивна, а на САЩ - дългосрочна и експанзионистична. Това е ключовата разлика.

Какво според вас е обяснението за случващото се с цените на стоките?

Тенденцията при стоките е такава, че инвеститорите се насочват към тях когато са притеснени от инфлацията или от перспективите за ръст на търсенето. В момента ние не виждаме нито един от двата фактора. Има някакво очакване за ръст на търсенето, но той не толкова голямо, че снабдяването да не е способно да балансира пазара.

На енергийните пазари революцията на шистовия газ доведе до стабилизиране на цените. Има потенциал този метод на добив на газ да се разпространи и другаде по света. Украйна, доколкото разбирам, прави необходимото по въпроса, за да си осигури  енергийна независимост от Русия. 

Най-песимистичната прогноза върху петрола на нашия енергиен анализатор бе, че цената може да остане на настоящото й ниво в следващите 10 - 20 години. Ние, икономистите, смятаме, че това не е песимистична, а прекрасна новина, защото може да се очакват краткосрочни движения, но винаги ще има връщане към средното ниво, което е между 90 и 100 долара за барел.

Така че по отношение на стоките, особено при енергийните ресурси, не сме позитивно настроени в краткосрочен план. Златото е негативно в краткосрочен план, но в дългосрочен аспект запазваме конструктивния поглед върху него. САЩ ще продължат да правят още много количествени улеснения, така че в дългосрочен план ще продължим да харесваме златото.

Какви препоръки бихте отправили към нашите читатели, които инвестират? За какво да внимават и на къде да насочат погледа си?

В момента голямото притеснение е волатилността при рисковите активи, защото все още има голяма политическа несигурност особено в Европа. Рисковете нещо драматично да се случи намаляха значително през миналата година, ето защо сме по-позитивни върху акциите - европейски и американските. Смятаме, че в САЩ акциите ще продължат да поскъпват и през 2014 година, защото икономическият растеж се връща. В Европа сме малко раздвоени - харесваме сърцето на Европа - Германия, Финландия, Швеция, Австрия, Холандия. Не харесваме обаче Франция, заради бюджетните икономии.

В хоризонт от една година не харесваме също Италия и Испания, но трябва да кажа, че тази пазари все още са евтини, така че ние ги харесваме в краткосрочен план, но не повече от 1 година. Ние също така харесваме перспективите пред Източна Европа, защото смятаме, че тя ще бъде повлияна от по-бързото възстановяване на Германия.

А България появява ли се на инвестиционната ви карта?

Да, аз смятам, че тя е там. Все още сте много малък и неликвиден пазар, за да привлечете вниманието на големите инвеститори, но нашата компания отворихме всичките си фондове за местните инвеститори и не случайно решихме да направим тук голямата си конференция за Централна, Източна Европа и средиземноморието. Все повече и повече инвеститори са отворени и развълнувани от възможностите тук.

* Не е препоръка за вземането на инвестиционно решение!